За какво да внимавате, ако отглеждате единствено дете?

Съвременните богати и удобни общества отделят все по-малко място на децата. Раждаемостта намалява и броят на единствените деца се увеличава. Семействата имат едно дете, защото общественият и емоционалният натиск е твърде силен.

Не искаме да пропуснем подобен опит, понеже годините отминават, а и имаме огромно желание за дете и т. н. Но не се решаваме да имаме второ дете: жилището ни е малко, професията не ни оставя много време, междувременно родителите са се развели, едно дете е достатъчно и други подобни.

Повече деца означава и повече грижи, по-малко средства и време. А какво изживява детето?

Специфична възпитателна ситуация

За да разберете по-добре и да отгледате успешно единственото си дете, знайте, че то среща три трудности. Бихме могли накратко да ги обобщим по следния начин: прекалено рано, прекалено много и прекалено пусто.

Единственото дете прекалено рано навлиза в света на възрастните. Ако имате повече деца, взимате жена да ги гледа, когато излизате, а единственото дете ходи навсякъде със своите родители. То е свидетел на техния живот, доверено лице на техните проблеми, приспособява се към тяхното часово разписание, често пораства прекалено бързо, защото не се е развивало в детска среда.

То е по-разумно, понякога не толкова весело и по-често изпитва безпокойство като отражение на тревогите на възрастните.

„Прекалено много“ означава, че единственото дете е обект на прекомерен натиск. В многодетните семейства от всяко дете се очаква по-малко. Затова то има по-голяма възможност да следва своя собствен път. Единственото дете трябва да оправдае всички надежди и капиталовложения на своите родители. Изпитва на гърба си твърде силен натиск. Доста често няма право на провал, няма право да е различно от детето, за което са мечтали родителите му.

Първото дете винаги фокусира очакванията и тревогите на родителите си. Един прекрасен ден част от тези тегоби се поемат от второто дете. При единственото дете обаче това не става.

И накрая, „прекалено пусто“ означава всичко онова, което единственото дете никога няма да изживее. Това са преживяванията на братята и сестрите, които в крайна сметка изграждат най-хубавите им спомени. Това ги прави по-силни и пригодени към обществения живот, защото им се е налагало всеки ден да делят стаята си, моливите си, тайните си.

Родителите са наясно, че за да се развиват, единствените деца трябва да общуват с други връстници. После те ще проправят собствен път, който ще е нито по-труден, нито по-лесен, а просто различен.

* * *
Откъс от „Моето бебе от 1 ден до 3 години“ на Ан Бакюс
Издателство „Слънце“
Снимки: iStock