Защо детето ми не ме чува?

Едно от най-честите оплаквания на майките е, че децата им просто не ги чуват, когато им говорят. Именно този конфликт засяга в една от книгите си известният детски психолог Юлия Гипенрейтер. Публикуваме откъс от книгата й "Въпроси и отговори".

Думи, които родителите не бива да казват пред децата

Ивана (с дъщеря на 5 години)

"Дъщеря ми е добра, послушна, но кой знае защо, за да реагира на поставен въпрос, трябва да й го задавам по няколко пъти, сякаш не ме чува. Какво става? Как да се държа в такива случаи?"

Децата си мечтаят и фантазират много повече и по-често от възрастните. Това е прекрасна особеност на психиката им. Потънали в мисли и образи, те изживяват всичко видяно и чуто. Така се учат да възприемат света. А възрастният понякога не разбира с какво толкова е заето детето му.

Толстой казва: "От петгодишното дете до мен е една крачка. А от новороденото до петгодишното - разстоянието е страшно голямо." Родителите невинаги разбират това огромно разстояние, което те вече са изминали, а детето тъкмо сега е на път!

За да привлечем вниманието на детето, не е нужно да викаме. Иначе може да се задейства защитната реакция, наречена "психическа глухота". Трябва да отидем при детето, да го хванем за ръчичките, да го погледнем в очите и да кажем:

- Ваня, искам да ти кажа нещо важно. 

Да привлечем вниманието му не само с думи, а да включим три от сетивата - слух, зрение и усещане. И детето непременно ще ви обърне внимание.

8 неща, с които децата ще ви запомнят