Бебето на 12 месеца – какво е характерно за този период

Обикновено възрастта около дванайсетия месец от раждането на бебето се свързва с прохождането, но се наблюдават съществени различия при отделните деца.

Детето, което още не ходи само, може да го направи, ако някой го държи за едната или за двете ръце. Начинаещият обикновено не знае как да спре и сяда на пода. Стоежът му обаче е по-устойчив. Детето се изправя и може да прави знаци с ръка, без да губи равновесие.

Деца, развили по-рано двигателните си умения, са готови да преминат към решителния етап на прохождането. Други още са далеч. Те едва успяват да се изправят или да седят устойчиво.

Защо децата проговарят все по-късно?

Тези различия са нормални и няма сериозни причини за тях. Повече от половината деца прохождат между дванайсетия и четиринайсетия месец. Тези, които прохождат по-късно, по-рядко падат, защото са се упражнявали по-дълго през всеки от предишните етапи.

На тази възраст най-важното е да оставите детето да изпробва физическите си възможности, без да поема много рискове.

През този период бебето сякаш е смутено от прохождането. То не изглежда така безстрашно, както предишните месеци. Някои деца се вкопчват в майка си, сякаш ги е страх, че са далеч от нея.

Понякога дори се налага да ги прескочите. През този период се засилва привързаността към бащата. Добре дошли са всички по-енергични и силови игри, които той може да измисли!

Свързани статии

Кога и как е добре да проходи детето?

Какво трябва да знаем за бебешкото пълзене?

„За“ и „против“ каишките за прохождане

Истинско начало на говор

Речникът на детето се обогатява и то започва да разбира повече неща. Бебето, на което много сте говорили, сега ще може да изпълнява простички заповеди от типа: „Иди си вземи чорапите“, „Донеси ми вестника“ или „Ела с мен в кухнята“.

Игрите на бебето между 6 и 12 месеца

Когато ви донесе някой предмет, детето се изпълва с голяма гордост и заслужава благодарност, похвала.

На тази възраст повечето деца са осъзнали значението на думата „не“ и я изричат или клатят глава отрицателно. Често родителите смятат, че те злоупотребяват с това. Казват „не“, когато трябва да ги къпят, да се хранят, да ходят и т. н.

Налага се родителите да хитруват, за да накарат детето да направи необходимото.

Детето вече различава кое е правилно и разрешено (чака вашето одобрение) и кое не е позволено.

Е, все пак ще го стори, след като се убеди, че никой не го гледа.

* * *

Из „Моето бебе от 1 ден до 3 години“ на Ан Бакюс
Издателство „Слънце“