3 основни модела на възпитание от ранна детска възраст

Отхвърлянето на някогашните прекалено строги модели на възпитание често е водело до неумерено свободно държание. В името на щастието и благоприятното развитие на детето родителите разрешават по-голяма свобода на поведение.

Напоследък модата се промени.

Наложи се връщане към златната среда. Отново се заговори за по-строго възпитание. Съветите, както и примерите за подражание, са неясни и непоследователни. Ако към това добавим и факта, че когато и двамата родители работят, основателно предпочитат да прекарат малкото общо време в по-приятни занимания, отколкото в караници.

Тогава разбираме защо им е трудно да определят каква линия на възпитание да следват.

Авторитарният климат

В тази обстановка правилата и забраните са многобройни и ясно определени, но не са обяснени. Решенията се взимат „на върха“ и не се обсъждат.

Чести грешки на родителите при възпитанието на децата

Структурата е строго определена. Ако например според едно от правилата децата не бива да ядат бонбони, тази забрана се прилага при всякакви обстоятелства, по всяко време и на всяко място.

Часовете на хранене или на лягане не са обект на изключения. Установено е, че децата, които живеят в подобна атмосфера, най-често реагират с апатия. Те не поемат инициатива и много трудно стават самостоятелни.

При други деца реакциите могат да приемат формата на внезапни бунтарски пристъпи и агресивност.

Слободията

При този вид поведение редът и дисциплината са едва загатнати. Това зависи от моментите и от човека. Един ден детето има право да върши дадено нещо. На другия ден, понеже обстоятелствата са се променили, вече няма право.

Често децата са оставени сами на себе си: родителите им оказват доверие, като очакват те сами да намерят правилните отговори и решения. Грешките не се наказват.

5 прости стратегии за ефективно възпитание

При подобен климат децата бързо губят почва под краката си. Те нямат опорни точки и никога не знаят каква ще е реакцията на родителите им. Голяма част от тях използват постижението, за да предявят повече искания, и стават нетърпими.

Опитват докъде могат да стигнат, но никой не им посочва граница. Децата стават неспокойни и проявяват агресивност.

Свързани статии

Основни принципи на „привързаното“ възпитание

Последици от авторитарния модел на възпитание

Вредите от либералния модел на възпитание

Демократичният климат

Възпитанието се провежда твърдо, но гъвкаво. Правилата съществуват и се следи за тяхното прилагане. Но те са определени в съответствие с нуждите на всеки един от семейството. Родителите се вслушват в желанията на децата и държат сметка за тях, затова правилата имат и изключения. Например през ваканциите децата могат да си лягат по-късно или им се дават бонбоните, които са им подарени.

Поведението на родителите е праволинейно, но правилата еволюират съобразно възрастта на децата и всички решения за тях се взимат общо.

Вероятно този климат е най-ефикасен. Той дава възможност за най-благоприятно развитие на детето и за спокойствието на всеки. При него равнището на агресивност е минимално. Други два критерия подсилват положителните резултати: ако родителите са на едно и също мнение по формите на възпитанието и ако се отнасят толерантно към шума и безредието, предизвиквани от детето.

* * *

Откъс от книгата „Моето бебе от 1 ден до 3 години“ на Ан Бакюс
Издателство „Слънце“