Нашето бебе расте…

Нашето бебе вече е на 6 месеца. А това означава, че от постоянно лежащо на гръб и по корем бебе то сменя основната си поза. Постепенно то се изправя – започва да седи. В началото, с усвояването на новата стойка, детето трябва да бъде обграждано с възглавници – по възможност специално ушити за това /от хигиенна гледна точка/.

Порасналото бебе наблюдава вече света от по-висока гледна точка и разбира се за него всичко изглежда по-друго. То протяга ръчички към мама и към тате или към закачените нависоко играчки. То започва изследване на своите крачета, достига с лекота различни меки играчки поставени около него. Споменах МЕКИ играчки, защото то е доста нестабилно в новата си поза и често пада по лице или на една страна. Травмите от твърдите ръбести играчки са НЕЖЕЛАНИ.

Добре е ако у дома родителите са определили едно кътче за порасналото бебе. Мястото е постлано с черга, китеник или специално ушито дюшече, така че детето да е и на топло и на меко. За удобство, а и за създаване на първите навици е добре да има и етажерка за подреждане на по-едрите играчки. Постепенно малката ръчичка усеща стабилността на шкафа и идва ред на САМОСТОЯТЕЛНОТО ИЗПРАВЯНЕ на двете крачета.

Това е ново положение за детето и постепенно то прави това все по-често и по-често. От самостоятелното посягане към играчката до целевото изправено положение се стига неусетно. Заедно с ръчичките укрепват и крачетата. Детето получава голямо удовлетворение от изправеното положение на тялото си. А мама и тате насърчават малкото дете, то ще бъде по-уверено, САМОЧУВСТВИЕТО на Вашето дете ще се повиши.

Но... едновременно с постепенното изправяне на детето идва моментът на ПАДАНЕТО. Да, детето Ви трябва да се научи да пада.

За съжаление двете движения ИЗПРАВЯНЕ и ПАДАНЕ вървят ръка за ръка. Важен момент е родителят да не реагира със силно емоционално възклицание когато види, че детето пада. То по-скоро ще се стресне и уплаши от Вас, мили родители. Напротив, един спокоен и равен глас от Ваша страна и успокоителни думи, че нищо не се е случило ще придадат на случилото се ежедневен, обикновен характер. Детето Ви няма да заплаче. Важното е детето да не се уплаши, да приеме падането като нещо нормално.

Колкото по-бързо детето усвои падането, толкова по-малко ще са отрицателните му качества и по-голямо самочувствието му пред другите деца.