През януари 2008г. американски телевизионен канал съобщи за дете от Сакременто, успешно излекувано със стволови клетки. След поредица от консултации с педиатри и преглед от невролог е поставена диагноза церебрална парализа-увреждане на мозъка, свързано с нарушение на мускулния контрол. Започнало продължително лечение с всички познати методи и средства, оказало се, че няма лек. На 18 месечна възраст физическото му развитие съответствало на 8 месечно бебе. За щастие родителите на детето без особена причина решили и съхранили стволови клетки от кръв на пъпна връв по време на раждането. Благодарение на това било възможно приложението на ново експериментално лечение с негови собствени стволови клетки. Така малкото момче било включено в клинично проучване в Университета Дюк.
Процедурата продължила по-малко от час, след което започнало възстановяване на увредената тъкан по начин не напълно ясен за учените. След лечението детето било изписано и само след 5 дни момчето казало първата си дума, започнало да жестикулира, дори да се смее, неща които не е правело преди. Три месеца след терапията с негови собствени стволови клетки детето проходило. Сега родителите твърдят, че то е все по-добре с всеки изминал ден.
През май 2008 г. за пръв път в света холандски учени успешно изолираха стволови клетки от сърцето на възрастен човек. Култивираните по тази технология клетки ще позволят по-подробното изучаване на заболяванията на сърдечния мускул и тестването на нови лекарства при лечението им. Надеждата е те да бъдат използвани в бъдеще за възстановяването на дефектите при инфаркт на миокарда.
Какво показват данните от най-голямата банка в света?
Американската компания CBR e най- голямата в света и с най- дългогодишен опит банка за стволови клетки от пъпна връв. Неин представител съобщи, че за втора поредна година се наблюдава увеличение броя на върнатите за лечение стволови клетки. През 2007 г. общо 16 са били съхранените проби, изискани обратно за терапевтично приложение-11 от тях (69%) са използвани за същото дете, от което са били взети, 7-за лечение на детска церебрална парализа, 3-за деца с диабет и 1-за рядко имунно нарушение.
Компанията също така обяви, че много от пациентите са поискали връщане на стволови клетки от техните запазени проби с цел лечение през 2008 година. От тези общо 30 случая при 8 пациента стволовите клетки са използвани в рамките на 3 месеца, като 6 пациента са ги използвали за себе си, останалите са ги дарили за лечение на човек с нужното генетично сходство.
Каква роля имат банките за стволови клетки?
Банките за стволови клетки имат изключително важна, уникална роля, свързваща пациентите, запазили собствени стволови клетки, лекарите и учените. Вече съществуват достатъчно научни потвърждения за бъдещата ролята на стволовите клетки в лечението на различни заболявания. За разлика от обществените, частните банки за стволови клетки гарантират индивидуален достъп на всеки човек, съхранил собствени стволови клетки, при необходимост от регенеративна терапия.
Научен анализ, публикуван наскоро в списанието „Изследванията и лечението със стволови клетки днес”, показва тенденцията един на всеки трима американци (или около 128 млн. души) да има нужда през живота си от клетъчна терапия, т.е. да използва съхранени собствени стволови клетки за възстановяване или заместване на увредена или болестно променена тъкан.
Редица публикации от водещи в света центрове поставят пред българските пациенти въпроси за състоянието на този вид терапия у нас, възможностите, които тя предоставя на пациентите и реалната необходимост от събирането на стволови клетки от кръв на пъпна връв при раждане на дете.
Къде в България се извършват този тип трансплантации?
Приложението на този вид клетъчна терапия се осъществява в две болници – Националната Специализирана Болница за активно лечение на хематологични заболявания – която разполага с най-голям брой трансплантационни легла и Специализираната Болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания.
Тази технология се прилага у нас от 1997 година и осъществените трансплантации, (предимно автоложни) и малко на брой алогенни са сравними по успеваемост с резултатите на Европейските центрове.
Стволовите клетки от кръв на пъпна връв се събират, обработват и съхраняват предимно в частни банки – първата лицензирана банка е тази на болница „Свети Лазар". Тази болница и нейният екип единствени са публикували резултатите от дейността си на сайта на болницата, провеждат семинари с лекари и обменят опит в областта на приложението на този тип клетъчен трансплантат при различни заболявания с различни екипи.
Извличането на този вид клетки е идентично с извличането им където и да било по света. Конкретният успех при всеки отделен случай, зависи от много фактори, но най- вече от организацията и опитът на екипите.
Какви са критериите за избор на банка стволови клетки?
При избора на банка, която да обработи и съхрани стволовите клетки от пъпна връв са важни следните няколко показателя:
- опит на екипа
- налична база за обработка и съхранение
- постигнати резултати
Какви са рисковете при изнасянето на стволовите клетки извън страната?
Рисковете от транспортиране и последваща обработка извън страната са реални и се определят от времето до началото на обработката – пряко свързано е с намаляване на степента на жизненост на събраните клетки.
Болница „Свети Лазар” има сключени договори с почти всички болници в София и страната и разполага с мобилни екипи. Банката за стволови клетки в болница “Свети Лазар” е пионер при въвеждането на програмата за събиране, обработка, замразяване и съхраняване на стволови клетки от пъпна връв. Тя e акредитиранa през Септември 2005 и разполага с цялата необходима техника.
Кой може да извършва този метод на събиране и извличане на стволови клетки?
Съставът на екипа е от изключително значение – по наредба на Националната Агенция по Трансплантация събирането и обработката могат да бъдат извършвани от квалифициран биолог или лекар. Екипът, изграден от лекар, акушер-гинеколог и специалисти в обработката на стволови клетки, тяхната опитност и изграден авторитет са залог за успех още в началния период.
Д-р Лидия Гърчева
info@st.lazar-hospital.com