Всички майки са любопитни и искат бързо да научат всичко за своето дете. Дали то ще е синеоко или чернооко, дали ще е къдрокосо като дядо си или с чипо носле като баща си? Дали ще може да пее и ще стане оперен певец? Или ще стане художник или хирург? Дали ще е умно и ще завърши Университет? Дали ще може да се справи с математиката, защото на тях винаги им е куцала, а пък частните уроци са толкова скъпи. Интересуват се да знаят дали ще се страхува от водата и дали няма да пожелае да стане моряк и да отплува надалеч, надалеч от тях. Дали ще има добро сърце и сръчни ръце?
С една дума всички майки се интересуват от самото начало какво иска да стане детето им като порасне. И едва проговорило не проговорило все това го питат. Първият логичен отговор, да им се чудиш изобщо как не могат сами да се досетят, разбира се е:
Да но по всичко личи, че особено на майките това трябва да им се повтаря доста често. Те никога не могат да схванат от веднъж толкова очевадни неща. Независимо, че всеки ден на закуска повтарят:
Също така са доста досадни когато те карат на всеки срещнат да му обясняваш как се казваш и на колко си години. И то по няколко пъти. А иди тях да ги питаш на колко са години да видиш как ще те изгледат и с каква радост ще ти отговорят. Е, моята майка ще ти каже. Може би ако знаеш как да я попиташ. Тя е хубава и добра. Бих казал най-хубавата и най-добрата майка на света. Мисля, че е такава, защото ме обича. И затова когато порасна искам да стана Герой. Просто герой, каквото и да значи това. Аз и сега съм герой, защото не се страхувам от кучета и не плача когато ми бият инжекция. Но когато порасна ще стана голям герой. Знам, че това ще зарадва мама, защото когато й го казвам очите й заблестяват. Така че сега вече знам отговорът на най-важният за всички майки въпрос. Единственото, което ми остава е докато порасна да разбера именно като какво значи да си Герой. Но мисля, че дотогава имам още малко време.