С едно име – Александър

Няма по-голямо щастие от това, да се събудя сутрин и отваряйки очи, да знам, че някой мисли за мен.

Какъв прекрасен миг е да усетя целувката от сочни устни и нежна прегръдка за „Добро утро“, така, понесена от вълшебни ласки, за мен започва забързаният ден, в който остава сутрешният спомен за допир между двете ни тела.

Двете „бадемови“ очи, които ме гледат изпълнени с обич и уважение, с безрезервна любов, които понякога ме критикуват, понякога ме гледат ядосано, но без които не мога, се свързват с едно величествено име – Александър. Това е момчето, без което глътката въздух не е същата, споделената обич не би била толкова истинска, последната бисквитка, разделена на две парченца няма да е толкова вкусна... Истински щастлива съм, когато ме прегърне с двете ръце, в такива моменти се чувствам като малко момиченце, обгърнато с много любов и закрила. Огледалото на моите действия, най-правилният човек, който може да ме критикува, приятелят, който винаги ще се отзове на място – това е той и никой друг, по-добре от него никой не би могъл да прецени най-доброто за мен.

Да почувствам опора и силно рамо, на което мога да се облегна в тежка ситуация и да знам, че имам до себе си такъв човек, мога да бъда благодарна, защото „приятелят е Божи дар“, нещо съкровено, което пазя и ценя истински. В забързания ритъм на живот и потъпкването на почти всички ценности, мога да бъда спокойна, защото малките жестове, които той прави към мен и ненаситността му да ме изненадва с онези дребнички нещица, които ме преобръщат на 360 градуса ме карат да се почувствам жива и истинска жена.

Александър е човекът, който е другата половина от мен, допълваме се взаимно и вървим в синхрон, нашето партньорство може да бъде сравнено както цветето и слънцето. Както цветето без слънцето ще увехне, така и без слънце не бих била такова разцъфнало цветенце...

* * *

Участва в конкурса Приятел в нужда се познава
Един подарен ден
Атомната бомба и най-добрата ми приятелка Стефи
Рицарят със синия Опел
Моите приятели
Моята любима дружка Зюмба
Един човек, който за мен е всичко
Когато всички си тръгват, тя е до мен