Злобни кучета или безотговорни стопани?

Хапало ли ви е куче? Нападало ли е детето ви или собственото ви куче? След това се чувстваш омърсен, заразен и почти изнасилен, защото никой не е поел отговорността. Класика в жанра. Типично по български. Неприятно ми е да го кажа, но излиза, че в България справедливост няма нито в малките, нито в големите неща. Човечност няма. Може би от там тръгват проблемите.
Оказва се, че права да се защитиш нямаш – трябва да водиш дело в съда, (а за съжаление знаем, че попаднеш ли в тези лабиринти, ставаш още по-разочарован, все по-беден и все по-бесен). И ти иде да плачеш и да псуваш от безсилие.
Най-интересното е, че когато отидеш при виновника – ако въобще благоволи да те изслуша и да ти обърне внимание – откриваш ледена незаинтересованост, арогантност или клинчене. Нито поемат инициативата първи да ти се притекат веднага на помощ, извинят, покрият разходите и да те компенсират материално и нематериално както могат, защото дефакто те са тези, заради които си претърпял злополука и ти е било причинено страдание.
Понякога с последици за цял живот. Това е абсолютно дебелашко безочие.
Наскоро мирно и кротко си разхождах кучето на каишка, детето на колело и в градинката до нас от съседен двор изскочи куче, което целенасочено и агресивно се нахвърли върху нашето. Можеше да ни изпохапе всички, но пострада единствено кучето с множество вътрешни разкъсвания. Наложи се болница, операция, главоболия и притеснения. Който е имал куче знае, че някои хора го имат като част от семейството. За други обаче кучето е само вързан на верига пазач, който от време на време е пускан да потича сам наоколо да изпусне парата. И ето какво се случва – нахвърля се на първото срещнато куче. Явно така е възпитано, така е отглеждано, но по-лошото е, че на стопаните му не им дреме. Тази жаргонна дума „не им дреме” от раз описва много от нещата, които се случват и не се случват в нашата Родина. Защото същите тези хора, след като им казах, че разходите по кучето са ми стрували една месечна заплата, не предприеха нищо, за да покрият поне част от щетите, които са ми нанесли с безотговорността си. На друго си е да се скатаеш и да не ти дреме, след като няма закон, които да те принуди да си отговорен. И дори да има такъв закон, на онези на които "не им дреме" знаят, че няма да ги застигне. И след две седмици същото куче по същия начин се разхожда без повод. Това разбира се не е единствен случай. Но на този тип така наречени стопани „не им дреме” и да им застреляш кучето и да го докладваш на еколози, след време ще си вземат следващия породист или не породист помияр и с безотговорното си поведение ще го озлобят отново. А други ще ми дават съвети – не ти ли беше по-евтино да зарежеш това куче и да си купиш ново, след инцидента? Отново нямам думи и се чудя в какъв свят съм попаднала с толкова малко състрадание и с толкова малко ценности.
Не! Аз няма да си зарежа нито кучето, нито детето, нито нищо, за което съм поела отговорност, защото на мен ми дреме. И не искам да се чувствам емигрант в собствената си страна, където на другите все не им дреме.

Прочетете още:

• Уличните кучета – индикатор за цивилизованост
• Жестокостта към животните трябва да се инкриминира
• Внесоха подписка в Парламента срещу жестокостта към животните
• Защо децата искат куче?
• Човешкото нещастие и медиите
• Тоалетните показват ясно цивилизоваността на едно общество