Мирослав Долапчиев за приемното родителство и семейството

Мирослав Долапчиев е женен от 7 години, с деца. Със съпругата му решават, че трябва да станат приемни родители. За семейството и приемното родителство ще говори Мирослав и на форум „Родителство“ в събота, 8 октомври, в Модерен театър, София.

Как се решихте да станете приемен родител?
Пред нас със съпругата ми от много години стои проблемът с изоставените деца. Прекарвахме доста време в различни домове, стараейки се да посрещаме нуждите на децата там, но с течение на времето виждахме, че в дългосрочна перспектива това не решава проблемите им. Това донякъде ни отчая. Съпругата ми често ми задаваше въпроса „Какво конкретно нещо можем да направим ние като семейство?“. Така един ден се запознах с човек от фондация „За нашите деца“, (които са основен фактор за въвеждането на приемната грижа в България) и така разбрахме повече за приемната грижа. От този момент ми трябваха само няколко дни, за да взема решение, че това е правилното нещо, което можем да направим за решаването на проблема с изоставените деца в институциите.

Кои са основните предизвикателства на приемното родителство?
Само преди няколко месеца бяха едни, сега са други. :) На този въпрос имам много и различни отговори и сигурно повечето от тях ще бъдат основни, в зависимост от казуса, затова ще ви кажа кои са нашите предизвикателства. Като приемни родители ние сме част от един процес, в който има много страни (социални грижи, родителите на детето, център за обществена подкрепа), понякога в желанието си за най-доброто на детето се намираме в ситуация, в която да балансираме или посрещаме очакванията на всички тези „играчи“. Това създава стрес, който те кара да изпитваш съмнение дали си заслужава да продължаваш.
Ние не сме герои и не искаме да ни смятат за такива, ние просто сме осъзнали това, което трябва да се направи, и го правим. И тук идва моментът на правилната мотивация и подготовка, които ти напомнят защо правиш това, което правиш. :)

Кое е най-трудното за един родител днес – да намери баланса между служебни и лични ангажименти, да отдели достатъчно време на децата си?
За нас като семейство балансът на личното и служебното време не стои като въпрос, по-скоро е какво правиш с времето, когато сте заедно, доколко то е изграждащо и забавно, пълноценно и възпитаващо.
За мен най-трудното е (на този етап) да бъда близък с децата ни дотолкова, че да ги разбирам, да ги познавам, да им създавам среда, в която да растат сигурни и свободни, да изразяват себе си и талантите си.

Какво, според Вас, е реалистично да се случи в обществото ни, така че да създаваме и възпитаваме по-щастливи, уравновесени деца и бъдещи добри хора?
За мен реалността е последствие от нещата в които вярваме и практикуваме. Ако моралните ни ценности за това какво е семейство и как то допринася за развитието на обществото са такива, каквито са днес, реалността ще бъде още по-трагична. 99% от изоставените деца днес имат семейства. Аз съм оптимист, че това може да се промени, за това и преди няколко години започнах да пиша статии и да създавам програми и семинари, които да подпомагат развитието на българското семейство като част от едно по-добро общество. За мен това е не просто кауза, то е реалността, в която искам да живея, а тя е постижима, и това е моят принос за това, какво трябва да се направи. :)

Как прекарвате свободното време с децата си? Кои са любимите ви семейни занимания?
Най-често играем заедно на различни игри или излизаме на разходка. Голямата ни дъщеря обича да рисува и да й четем приказки (особено ако са с принцеси. :))

Трябва ли за всичко родителите и хората въобще да винят държавата?
Какво е държавата? Тя не е нещо, което можеш да пипнеш. Това са хора на различни места, които правят различни неща в един период от време, кого точно да виним? :)
Аз вярвам, че трябва да поемам собствената си отговорност и ангажимент в това общество, на база талантите и способностите, които Бог ми е дал. Мога от сутрин до вечер да виня някого за нещо, но какво ще промени това, освен, че ще ме направи по-гневен и циничен.

Вашето пожелание към родителите в България?
В България има невероятни семейства, от които всеки ден се уча, и винаги ми е правило впечатление, че това са семейства, които са готови да се учат от грешките си и да дават на другите. Пожелавам на родителите да имат желание да учат и да се развиват, защото така ще могат да допринесат не само за собственото си благополучие, но и за това на обществото, в което живеят.

Прочетете още:

• Желаещите да станат приемни родители стават повече
• 106 деца намериха своите приемни родители по проекта „Приемна грижа“
• Наръчник за приемни родители
• Приемните родители – полезни за умственото развитие на децата