Елегия за спомени

Отломки, загатки*, истини

Цветно... Нежнорозови, лилави, виолетови, лимоненожълти листа ме рисуват в топли тонове. Жена съм, а есента е моята елегия за спомените.

Ето... Първата голяма любов в живота ми се слива с първата птица, отлитаща към по-топла прегръдка. Не мога да я спра, сърцето ми се къса на ситни капки дъжд. Обичам есенния дъжд! Мирисът на природата след него ми напомня утрините до любимия човек. Ароматът на страст ме зарежда със здраве и сила. От мен блика задоволеността на дървото, дало всичко от себе си – разцъфтяло, раззеленяло, родило плод и дом за птиците и сега отпуснато в есенна леност за отмора.

Но нищо и никой не може да спре естествения ход на времето и сезонните мъже в живота ми отминават и ми оставят за спомен красотата на споделените дни и нощи.

Есенният мъж е най-търпеливият и нежният от останалите – пролетния и летния. Той единствен усеща, че пролетният е като нежен полъх, който не оставя следи, а само чувството, че го е имало. Разбира, че жаркият и пламенният от лятото ме е изпил до дъно, изпепелил до червено и събличал до изнемога.

Ето, днес – в златната есен, стоя пред него – зрелия и чувствения и търся закрила, чиста обич, лек за самотата и покой за спомените. Получавам всичко нужно, за да бъда щастлива, открила формулата на щастието – то се крие в малките неща – разбиращата усмивка и топлия поглед на зрялата любов.

Златно... Златната есен ме дари с Единствения мъж. (* Сиреч, загатвания. Бел. ред.)

Участва в конкурса Есенно настроение в думи

Прочетете още:

• Дюселдорфска есенна носталгия
• Хора с усмивки под ръка
• Есенни ритми
• Женско есенно настроение
• А ти разбираш ли есента?
• Моята малка сладка есен
• Малка есенна история в червено
• Есенна емоция
• Тяхната есен
• Случката с „бедното дете“
• Есенни сестри
• Есенни въпроси
• Да сме по-разбрани, по-сърдечни и позитивни тази есен
• Есента ме прегърна
• Красотата на листопада и красотата отвътре