По шосето след нея остават малки прозрачни капчици носталгия. Те тичат, гонят се, сливат се, разливат се... Всичко се променя. Светът е вече различен. Някак си не можеш да изключиш тази есенна мелодия. Тя непрекъснато звучи като фон на мислите ти. Опитваш се да я изпревада стигнеш там, където нея все още я няма... Можеш ли?
Бързаш... Намираш място, където тревата е зелена, слънцето грее силно, лятото танцува на музиката на пеещите птички. Запъхтян се оглеждаш наоколо – няма и следа от Нея. Сядаш на близката пейка, за да си отдъхнеш. Чувстваш се победител. Точно в този момент някой те потупва по рамото. Обръщаш се. Не можеш да повярваш на очите си, разбираш, че си се заровил в спомен от лятото. Пред теб стои Тя – красиво момиче с бяла кожа, винено червени устни и дълги медено руси коси. Очите й са зелени, точно както прясната трева. Невероятна е. Не можеш дори да помръднеш. Не можеш да кажеш и дума. Подава ти ябълка. Ще я вземеш ли? Зависи от теб...
Днес на 23.09.2011 в 12:04 часа тя те завари на пейката в парка. А къде си сега? Може би стоиш с ябълката в ръка и си се вторачил невярващо...
Участва в конкурса Есенно настроение в думи
Прочетете още: