Есента в мен

Навън е есен. Топла, златна есен. Умел художник е нашарил дърветата с пъстрите си боички. Птичките чуруликат своите последни песни, мравките събират останалите по сухата земя зрънца...

В мен е есен. Мрачна хладна есен. Листата на дърветата отдавна са прелетели над скованата земя и са й дарили последната си целувка. Всичко живо се е изпокрило в тесните си хралупки, готово да посрещне смразяващата зима. А зимата за мен вече е настъпила. Бушуват вихри, вдигат се урагани, преобръщат къщите, помитат всичко след себе си. Леденият език на вятъра ме докосва с тъжните си ласки, обвива ме в немилостива прегръдка и се смее в моето лице...

В душата ми вали. Вали пороен дъжд. Дъжд създаден от толкова сълзи. В кристалните капки се отразява изразът на моето лице – студен и неприветлив като този дъжд. Събирам в шепи падащата вода и усещам непоносимата й тежест – тежестта на моите сълзи.

Есен е. Прохладна. Мрачна и сива...

Участва в конкурса Есенно настроение в думи

Прочетете още:

• Есенни стихове
• Есенна мелодия
• Елегия за спомени
• Дюселдорфска есенна носталгия
• Хора с усмивки под ръка
• Есенни ритми
• Женско есенно настроение
• А ти разбираш ли есента?
• Моята малка сладка есен
• Малка есенна история в червено
• Есенна емоция
• Тяхната есен
• Случката с „бедното дете“
• Есенни сестри
• Есенни въпроси
• Да сме по-разбрани, по-сърдечни и позитивни тази есен
• Есента ме прегърна
• Красотата на листопада и красотата отвътре