Индивидуалният подход към децата ще намали хаоса в училищата

Защо е необходимо все повече и повече да се смалява възрастта за предучилищна и училищна възраст? И какво се случва, когато в един клас приемат деца, родени в началото на януари в различни години, които през септември месец са на 7,6 м. и други, които са още на 6,6 месеца?

Дали детето ще тръгне по-рано или по-късно зависи към момента предимно от родителите и от натиска на учителите в малките населени места, за да си попълнят паралелката.

Няма подготвени специалисти, които да преценяват кога едно дете е готово да премине от детската градина към училище. Единственото, което се гледа, това е възрастта. В крайна сметка в класовете става една безобразна мешаница, защото някои деца и на 7, че и на 8 години не са готови за училище. Ще кажете не са ги подготвили в детската градина и родителите – и това е възможно, но може би точно на тези деца им трябва повече време за адаптация, по-бавно усвояват или пък имат някакви други проблеми и потребности.

Наистина това е прашинка в окото на фона на огромните проблеми, които се натрупват в българското образование. Но когато имаме желание да трансформираме изцяло образованието, трябва да се започне от начало – именно от това, как да се осигури индивидуален подход към всяко едно дете, така че да може на базата на неговите възможности максимално добре да се образова и да се приспособи към динамичния съвременен живот.

А не, влизайки в матрицата наречена училище, който оцелее – добре, който се научи да пише – хубаво, а който не – бандите и проститутките го очакват на улицата, с лесните начини да се изкарат пари и бързата писта към разрухата на собственото тяло, душа и живот. И забележете, пътят към дрогата и безразличието към училището и обществото, като олицетворение на последното не е отворен само за глупавите и неспособните.
Може би трябва да се измисли система, в която да може да се оценява потенциала на децата, а не наученото към момента и написаното на теста. Защото ако още от малки децата са насочени максимално добре според потребностите им, училището няма да е някакво непосилно бреме или пък скучно място. Защото както не се обръща внимание на изоставащите ученици, така и не се обръща достатъчно внимание и на онези, които са по-будни, по-умни и на които учебният материал им се удава с лекота. В крайна сметка уравниловката води до там, че и слабите и силните ученици, по различни причини са демотивирани от подхода на учителите и от учебния материал и двете категории имат достатъчно основателни причини, за да мразят и отхвърлят училището и училищната система. Всеки преминал през месомелачката наречена училище има предложения за това как да се направи по-добро място за образование, но в крайна сметка нищо не се променя – машината си мели и мели. Но смила нашите души и умове, тези на децата ни и трябва най-накрая да се сложи прът в колелата и някой да каже стоп. Защото българите винаги сме свикнали да има някой супермен, супергерой, който да сложи лоста. Да, но за някои неща трябва масово съзнание или така нареченото гражданско общество или още по-простичко казано – да ти пука, да те интересува и да се чувстваш лично отговорен.

Лошото е, че в последно време образованието е на второ място, първото е оцеляване. И за какво са толкова много студенти в университетите, които пишат неграмотно, които нямат и ни най-малка обща култура и са там, дори не за тапията, а за купона и за да убият приятно още 5 години от живота си. Няма нужда нито от такива ученици, нито от такива студенти, нито от такива граждани. Хайде стига толкова толерантност и в името на мизерните си заплати учителите да се унижават да търпят всичко това. И без това българското образование е достигнало точката на безумието и неефективността, по-добре да се тегли чертата и който иска да учи, да учи. И на онези, които искат да учат да им се даде шанс да го направят с по-съвременни методи на обучение, с учители, които и знаят и могат да преподадат по адекватен начин материала.

Най-големите беди идват именно от толерирането и замитането на проблемите – толерира се некадърност сред учителите и слободия сред децата. И ни се дава за пример по-свободното обучение, без чинове, без класни стаи – ами то е хубаво, но не е слободия. А нашата грешка е точно тази – искаме да сме готини и затова позволяваме всичко. Е, това не е да си готин, това е да си просто тъп. Затова и учителите, които държат на своето достойнство и родителите, които държат на децата си трябва да се борят, за да може училищата да станат място наистина за обучение и за откриване на дарби и таланти, а не за хаос и губене на времето.

Прочетете още:

• Деца за износ
• Децата на другите – не говорете с тях
• Хиперактивните деца – как да се справим с тях
• Родителската агресия – отмъстителна и неконтролируема
• Осем правила как да бъдем добри родители