Децата или работата?

Децата или работата? На така зададения въпрос всяка майка първосигнално би казала – децата, разбира се.

Но на практика, за голямо съжаление, не се получава така. И дори не го осъзнаваме.
А децата са толкова кратко време деца, че времето се изплъзва неусетно.
Първо когато трябва да изберем дали да ги гледаме малко повече у дома или да се върнем на работа, често избираме работата по икономически причини и то в името на децата. А децата на тази възраст не искат маркови дрехи, а прегръдката на МАМА. Но ще кажете то да бяха марковите дрехи, а то водата, токът, сметките, хлябът...
И децата отиват на детска ясла и то отново при наличие на повече късмет или подкуп където и на когото трябва.

След това децата по цял ден са на детска градина или на училище и остават някакви си 3-4 часа вечер да бъдем заедно. Но всяка домакиня знае, че тези няколко часа са и за пазаруване, готвене, пране, чистене, гладене и прочее и прочее дребни, но потребни и неотложни неща, че забравяме и за проблемите на детето и да го попитаме как е, та какво остава да го целунем и прегърнем.

И така с всяка изминала година прекарваме все по-малко и по-малко време с децата, заради гадния шеф, който ни задържа на работа, заради новия проект, който ще ни докара повече пари, заради първото, второто... петото. В училище започват да се оплакват от дисциплината, от разсейването, налага се разговорите ни с децата да са все около лошото поведение или ниските оценки и попадаме в клопката. Когато децата се осъзнаят, някъде в тийнейджърска възраст те връзват, че две и две прави четири, че вечно нямате време за тях и си го връщат тъпкано, като се затварят в себе си, търсят си нови приятели и компании и вече те нямат време.

В работата хич не се интересуват имаме ли дете или не, как го гледаме и колко време му отделяме, а почивката е само 20 дни и да полудеете и да осакатеете от работа – на кой му пука? А ако искате да ви уволнят по-бързо, просто закъснявайте системно за работа и казвайте, че водите детето на детска градина или пък си вземайте често болнични или отпуск.
Ще кажете – навсякъде по света е така, че и по-лошо. Е, то и на всякъде по света ги има тези проблеми, че и по-лоши. С какво ни оправдава това?

Така че отговорността си е най-вече на родителите – който се страхува от мечки да не ходи в гората. Да, но децата, освен че са деца на родителите си се превръщат и в част от обществото. И какво е обществото – ведро, щастливо, дружелюбно или самотно, нещастно, арогантно и безразлично? Всеки може да си направи тест като излезе на улицата, като се повози в градския транспорт и заяви по-твърдо, че трябва да му отстъпят място, защото му прилошава; влезе в някой голям супермаркет и избира 15 минути месо или реши да плати сметката с парите от касичката по 1, 2, 5 стотинки или пък да се нареди на някое гише и поиска спешно да му направят някакъв документ. Мога и други предложения да ви дам, но тогава трябва да проверите колко бързо идва бърза помощ и колко толерантни са в болницата и като ви направят някоя манипулация, без упойка, защото не сте си платили за повече, тогава ще съжалите, че сте послушали съвета ми да експериментирате.

Е, аз по неволя експериментирам от време на време, та ще ви кажа – не си струва експеримента, гледайте си децата, възпитавайте ги с добро и за добро и оставете всичко друго назад. Ако можете да си го позволите, разбира се! Ако не, инвестирайте в бронежилетка!

Снимка: Reuters

Прочетете още:

• Кой възпитава децата – родители или учители?
• Осем правила как да бъдем добри родители
• Отпуските по график – улесняват или затрудняват почивката?
• Тийнейджъри и родители: Вие девствени ли се оженихте?