За един родител децата му винаги си остават деца, дори да са на по 30 години със семейство, успешна кариера и собствен дом. Грижата за тези „деца“ преминава на съвсем ново ниво, възпитаването им ще бъде факт до края на живота им, затова е важно методите на родителите да се развиват непрестанно и да се съобразяват с обстоятелствата.
Има обаче основни ситуации, в които всеки човек изпада, затова следват няколко насоки за това как да реагираме като родители, без да се месим излишно в живота на децата си.
Това, че сме отгледали някого, не означава, че той се превръща в наше идентично копие. Много родители са склонни да преследват собствените си мечти чрез децата си или да се месят твърде много във важни решения, които те сами трябва да вземат. Оставете ги да се учат от собствените си грешки. Един възрастен човек е достатъчно съзнателен, за да може да прецени до каква степен да се възползва от мъдростта на останалите и как да действа сам за себе си. Бъдете умерени в помощта си.
Съзнателно или не, децата запомнят как родителите им са подпомогнали финансово тях и братята или сестрите им. Внимавайте да не се окаже в един момент, че ви обвиняват в симпатия към единия или другия. Може да ви помолят да им опростите заем, който са ви поискали. Не бъдете коравосърдечни, но се стремете да не следвате максимата „всекиму според необходимото“, а поставете условен лимит на щедростта си.
Нещастието е част от щастието, мъката – от тъгата, разводът – от брака. Дори с много години съвместно съжителстване, общи спомени и деца, за двама души не е ненормално да се разделят. Но когато в семейството се появи нов човек в ролята на заместник на напусналия, децата могат да реагират остро въпреки възрастта си. Не е задължително новият ви партньор да допадне на най-близките на вас хора, но чрез внуците тази дупка се запълва. Ако наистина обикне мъниците, това ще го приобщи особено много към семейството. Всичко е въпрос на търпение.
Снимка: Reuters
Прочетете още: