Свободно време

Любовни есенни рими – 11-а част

08.10.2012г. / 17 03ч.

Аз жената

Обичам те

Обичам те всеки ден,
всяка нощ, всеки час и миг.
Всичко в мен обгръщаш с нежна топлина.
Озаряваш всеки мрачен ден със светлина.

Ти си нещото, което ме кара да се усмихвам.
Ти си онова, което ме кара да чакам с нетърпение всяко следващо „утре“.

Обичам те!
Прегърни ме!
Стопли ме в хладните нощи на есента.
С теб дните минават така,
както сега се ронят пъстри листа.

Обичам дори просто да ме държиш за ръка..
Да ми шепнеш нежни слова, в късните часове на нощта!
Обичам всичко във теб
Дори когато просто мълчим!

Ива Ботева

* * *

Щастие мое

При пълнолуние си мисля за тебе
и светват безброй светлини,
но една светлинка порази тя мене
и таз светлина бе Ти.
Щастие мое – безкрайно, едничко,
над хоризонта се шири и знае
че пътя не ще измине самичко,
а до него ще вървим ръка за ръка.

Диана Димитрова

* * *

Два чифта обувки

Два чифта обувки тичат нанякъде
(телата в тях са щастливи)
Спират за миг... Тя го целува
После... едните побягват,
а другите тръгват след тях.
Във въздуха се смесват прах, смях и любов.

Губят се и се намират
бягат, спират, връщат се.
Два чифта обувки тичат нанякъде –
прашни, уморени и влюбени.

Вали! На някаква спирка стоят
чифт обувки – самотни, мокри и тъжни.
Други пътуват нанякъде –
още по-самотни и тъжни.

А някъде там...
Два чифта обувки се гонят –
(телата в тях са влюбени)
Спират за миг... (Тя го целува)
После... пак хукват нанякъде...
Във въздуха се носи прах, смях и любов...

* * *

Да ме догони, върне и обича

Защо ли тръгвам тъжна и смълчана,
когато знам, че искам да остана?
Редят се тихо стъпки бавни, тежки,
като мъниста от безкрайни грешки.

Страхувам се да се обърна, да погледна,
че тази стъпка може да ми е последна.
Заслушвам се... дали след мене някой тича,
да ме догони, върне и обича?

Поля

* * *

Какво си?

Ти си моето грахово зърно,
съня ми мъчиш, не заспивам,
ти вещица ли си, или какво,
след теб покой аз не намирам.
От приказка вълшебна ли дойде,
или съдбата прати те при мен,
с поглед нежен мислите ми взе
и някак си обърка моя ден.
Русалка чудна ли си,
или морска хала
с очи прекрасни,
или змейови крила,
живот ти вдъхваш ли,
или си направена, бури да посяваш с лекота?
Какво си ти? Мислите се блъскат!
За малко спират, после се разпръскват.
Пожар ли си, след който нищо няма,
или огън си топлещ мойто рамо?
Какво си ти? Въпросът не е сложен,
но отговорът мъчи ме, защо?
Ти всичко си и нищо едновременно,
навярно просто си любов.

Павлина Стоянова

* * *

Мъгла се спуска, вятър пак фучи.
Полюшва се със стон... самотен без листата клон.
Въздухът е хладен, свеж и чист ...
към земята той протяга две ръце с бушуващ вик.
Килим изпъстрен се разстила на земята,
есента отново си е спуснала косата.
Златисти, червени, оранжеви и жълти –
всички топли багри кичурите са изпъстрили.
Есенен привет от нас за вас! ;)

Тони

* * *