Психоаналитикът д-р Динора Пайнс (1918-2002) е работила дълги години по проблема на безплодието, като търси корените му много дълбоко в семейството. Тя обяснява, че бременността е заключителен стадии на идентификация с майката. Това е фазата, когато младата жена достига своя идеал, който включва израстване на личното й Аз. Пред нея стои сложната задача да порасне, така както тялото й започва да прилича и да повтаря тялото на майка й. Жената се оказва пред двойнствената и противоречива нужда да се идентифицира с майка си – да се отдели от нея емоционално и да приеме върху себе си отговорността за своята сексуалност и своето тяло.
Специалистът по психоанализа предлага младата жена да потърси корените на безплодието си в образа на майка си. Например майката не е била сигурна в женската си принадлежност, в женствеността си, било й е трудно и изморително да бъде жена и домакиня, била е постоянно недоволна, тревожна и нервна.
Може би тя е натяквала, че заради детето се е отказала от себе си, че не е получавала благодарност и уважение за труда си. Всичко това несъзнателно тя е изпращала като послание на малкото си момиченце и е закодирала в съзнанието му, че майчинството е свързано единствено със страдание и много болка. Затова младата жена може да изпитва трудности в забременяването, затова тя може да избере да следва мъжките ценности, особено ако бащата се е реализирал по-успешно в обществото.
Д-р Пайнс е родена в Русия, но на 18-месечна възраст семейството й емигрира в Лондон. Любовта и дарбата й за езици става причина Динора да говори английски, френски, немски, испански, италиански и гръцки, плюс родния й руски. През 1940 г. решава, че на света са нужни повече лекари отколкото лингвисти и завършва Лондонското медицинско женско училище. После се насочва към психологията и психотерапията. Пътува много и изнася множество лекции. Една от най-известните й книги в областта на психотерапията е „Как жената несъзнателно чувства тялото си“.
Снимка: архив Reuters
Прочетете още: