За каква професия мечтаехте като дете?
Мога да изброя поне трийсет професии, т. е. за всеки ден от месеца си имах по една нова, различна амбиция, която ме запалваше! Със сигурност медицината тогава не присъстваше силно в съзнанието ми. На “по-зряла възраст” мечтаех да съм откривател, независимо какъв, започна да ме влече и математиката. Чак в гимназията се насочих към биологията и химията и оттам към медицината.
Какви са професионалните Ви амбиции днес?
В България да имаме център по асистирана репродукция, който не само да е на европейско ниво, а да съперничи на най-добрите в Обединена Европа. Знам, че това ще стане скоро.
Дарявате с надежда и живот много български семейства – това е много вълнуващо, но и много натоварващо – кое Ви радва най-много и кое Ви зарежда с нови и нови сили?
Очите на хората, когато върнеш в тях НАДЕЖДАТА. От тази искра пламва огънят на успеха и радостта по-късно. Няма по-голямо удовлетворение от това да се стараеш за хора, в чиито очи можеш да съзреш трепета от доброто очакване.
Кое е най-важното за едно семейство, за една жена, която не успява да зачене желана рожба веднага? Как вдъхвате сили на изстрадали и копнеещи бебе жени?
На първо място споделям с тях, че борбата ни е обща. Това са невероятно силни хора, които дълбоко уважавам, заради тяхната смелост – въпреки всичко да се преборят за живота. Самият аз всеки ден се убеждавам в това, че много малко неща са абсолютно невъзможни, стига човек да вярва и да иска много. За нашия екип най-важното нещо е индивидуалният подход към всяко семейство, защото само по този начин може да се изгради необходимото взаимно доверие.
Колко бебета invitro са се родили благодарение на Вас у нас?
Може би са над 150, а точно в момента споделяме радостта на още 105 семейства, в които много скоро ще се появи дълго чаканата рожба.
Какви законодателни промени считате че са необходими?
Много промени трябва да бъдат направени. На първо място е процедурата по лицензиране, регулация и съставяне на регистър на центровете. Нека се създаде държавен регистър и всеки да има достъп до резултатите на центровете и възможностите им. Нека се регламентира и квалификацията на специалистите, работещи в центровете по репродуктивно здраве. Трябва да се реши и въпросът с т. нар. сурогатна бременност.
Това е дълга тема, но ще се опитам да обясня с няколко думи – има момичета с отстранени матки, на други жени е забранено да раждат. Именно в тези случаи трябва да се реши законодателно проблема и тези жени да имат шанса някои техен близък да износи детето им.
И как се гледа от обществото на метода “инвитро”?
Мисля, че все повече хора разбират и приемат метода за нещо нормално и децата, заченати чрез този метод няма да са “бели врани”. Това е все едно да делиш децата, родени с цезарово сечение от тези с нормално раждане. Винаги съм наблягал на факта, че разлика практически няма.
Какво послание бихте отправили към българките?
Да обичат човека до тях и да помнят, че невъзможните неща в нашия живот могат да се съберат в шепата на едната им ръка.
Споделете с нас своите любими цвят, песен, вкус, място?
Това беше най-трудният въпрос!
Цвят – цветовете на пролетта!
Песен – много са, но сега в момента се сещам за две. “Perfect day” на Lou Reed и “Time is on my side” на Rolling Stones.
Вкус – вкусът на живота!
Място – На една скала на брега на морето, заедно със семейството ми!