Как да разпознаем дали детето има дислексия?

18.07.2011г. / 10 19ч.
Вергиния Генова
Как да разпознаем дали детето има дислексия?

Първо трябва да сме информирани какво е дислексията, за да можем да я разпознаем.
Понятието е въведено от немския офталмолог Р. Берлин през 1884 г. „Дислексия“ идва от гръцките думи „dys“ – „труден“, и „lexis“ – „дума“, което на обикновен език означава трудности с думите.
В последствие разбирането за дислексията се развива в много направления и се правят проучвания, наблюдения и цели програми за хора с дислексия. Целта е те да могат да бъдат приобщени, като макар и с повече труд и различни методики, усвояват и умеят това, което останалите хора имат за даденост.
Първоначално са смятали, че дислексията е свързана с някакъв вид неврологично или мозъчно увреждане, но в последствие се е установило, че някои хора – все по-голям процент – просто са устроени по по-различен начин. Има различни теории, че при някои хора функциите на двете полукълба се смесват, разменят и т. н., но факт е, че хората с дислексия трудно се приобщават към процеса на обучение. Дислектиците виждат буквите разместени – например ръкописното голямо „З“ може да бъде написана от тях като „Е“; 6 да бъде видяна като 9 и обратно. Могат да разменят буквите, да ги изпускат. Може да разменят звукове и да имат проблеми с изговора на думите. Трудно да се ориентират кое е ляво и дясно. Да са безсилни пред съвсем прости математически уравнения. Имайте предвид, че има различни видове дислексия и различна степен – от съвсем лека, до наистина такава, която създава затруднения при общуването с останалите хора. Затова е добре от рано да се установи и да се вземат адекватни мерки.

Не се притеснявайте обаче излишно, в първи клас доста деца пишат буквите наопаки и все пак нямат дислексия. Но ако това не отшуми с времето – ако към тези грешки се добавят нови и нови, ако детето има трудности с четенето и смятането, ако лесно се разсейва е добре да се направи консултация с психолог и да се обърнете към логопед.

Това е правилния родителски подход в този случай, защото детето не е глупаво и не бива да се травмира, да му се обяснява, че е мързеливо или че трябва да се старае повече. Най-доброто, което можете да направите за него е да намерите добър логопед, който да започне индивидуална работа с детето.
Повечето държавни училища не са толерантни, нямат подход към този вид деца и не предлагат адекватно обучение. За щастие обаче има и много прогресивни директори и много училища, които наемат на щат така наречените ресурсни учители, които помагат на деца с различни видове затруднения, включително и на такива с дислексия, да се впишат по-добре в средата и в учебния процес.
За много гениални хора е доказано, че са имали дислексия, но това не им е попречило да направят революционни открития. Така че ако детето ви има дислексия не се притеснявайте – дислексията не убива, нито е заразна, просто направете най-доброто – намерете логопед, открийте дарбите на детето си и ги развивайте. В никакъв случай не трябва да насаждате у детето комплекси, защото отношението на другите може да докара много по-големи проблеми като депресии, страхови неврози и т. н., много по-лоши от самата дислексия.

Прочетете още:

Коментирай
0 rate up comment 1 rate down comment
Тони ( преди 12 години )
Дъщеря ми има дислексия, в 1-ви клас, когато разговарях с директорката и й показах тестове и изследвания от Медицинска академия, тя услужливо се опита да ме убеди, че детето ми щяло да постигне повече успехи в училище и нямало да се притеснява от съучениците си, ако минела на системата "частен ученик". Учителката й нямало да има време да й обръща специално внимание. МОН да престанат да тръбят, че училището ни е модерно...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар