Помагат ли дългите домашни за усвояване на учебния материал?
Замисляли ли сте се над тази училищна дилема?
Като родител, който следи развитието на детето си и учебния материал, все повече започвам да мисля, че дългите и постоянни домашни в малките класове убиват желанието на децата за учене, спират ентусиазма им за развитие и малко по малко започват да ги демотивират.
Всеки ден 5 дни в седмицата имат поне по 4 сериозни предмета (български език, чужд език, математика, разказвателни предмети) и всеки божи ден имат домашни по всички тях. Да кажем, че би могло да се сметне за нормално, ако имаха по едно-две упражнения, колкото да не забравят за какво е урокът и да поддържат темпото, но по няколко листа от сборника по математика ми се вижда свръх силите на малчуганите.
Останалата част от деня трябва да залягат само да пишат домашни, а кога остава време за занимания по изкуствата, за спорт, за волна игра... за това да се почувстват деца?
После защо децата били такива или онакива: били неконцентрирани, били спящи, били агресивни, били неадаптивни, били хиперактивни, а на родителски срещи можете да чуете купища определения, забележки и негативизъм.
Това нямаше да ме възмущава, ако налице имаше някакъв видим положителен резултат в образователната ни система като цяло и да си кажеш за доброто на децата е. Повече учене – повече успехи! На теория има логика по-дълги домашни, по-добро усвояване на материала, по-качествено запомняне, по-добри резултати. Защо на практика обаче тези очаквани положителни резултати ги няма?
И ако точно нашето дете се справя добре, това не би трябвало особено много да ни успокоява като граждани, защото е куриоз при такава натоварена учебна програма в крайна сметка голяма част от учениците да излизат от училище неграмотни. А статистиката показва и други стряскащи проблеми: затлъстяване (децата не се движат), гръбначни изкривявания (децата не спортуват), нервни смущения, агресия, безразличие... оказва се, че психическите проблеми може би са много повече, отколкото физическите. Ако не можем да образоваме децата качествено, поне да не ги поболяваме.
В крайна сметка учители и родители са тези, които определят темпа на учене.
Всички имаме желание децата да растат здрави, образоващи се и щастливи. Наша отговорност, а не на децата е да намерим най-оптималния вариант как това да стане на практика.
Прочетете още: