Как да се справим с детския инат? Ето този въпрос сигурно е изпотявал не един и двама родители. Професионалното си мнение по него даде Емилия Илиева-Крайнова, която беше един от лекторите на форум „Родителство 2011“. Тя е обучител и водещ на семинари за ненасилствена комуникация, екология на общуването, емпатия и емоционална интелигентност.
\nИнатът и за деца, и за възрастни показва, че искаме нещо, което е много важно и което не знаем как да изразим и да получим. Ако искаме наистина да се „справим“, а не просто да убедим детето да направи нещото, което според нас е правилно, то трябва да изследваме какво стои като потребност зад конкретното проявление на ината.
\nАко едно дете не иска да облече палтото си да речем, дали няма нужда от това да участва във взимането на решение с какво да излезе? Или иска да усети собствената си сила да взима решения (дори и в разрез с решенията на родителите).
\nВсяко проявление на инат е едно категорично „не“, зад което се крие някоя потребност, на което детето казва категорично „да“. Нашата работа е да я открием и потърсим варианта, в който и нашите потребности като родители и тези на децата ни са удовлетворени.
\nОчаквайте скоро цялото интервю на Емилия, в което тя обяснява защо е важно да изразяваме правилно емоциите си.
Прочетете още: