Коледно предчувствие с ухание на канела

Коледният дух идва постепенно. С очакването на Рождество Христово, с надеждата за промяна, с вярата, че нещата ще потръгнат на добре. С празничната украса и звънчето на коледния венец. С уханието на медени курабии. С украсата на елхата и детския смях. С коледния чорап, закачен на вратата. С несръчно написаното писмо до Дядо Коледа, в което децата искат подарък и за мама и за тате и всички да се обичат и да са щастливи... Толкова искрено, толкова мило, толкова затрогващо.
И когато очакваме позитивни неща изведнъж те започват да се случват. Както е писано – почукайте и ще ви се отвори, давайте и ще ви се даде... Тези мъдри препоръки могат да се претворят в реалността – особено по Коледа. Да си припомним всъщност откъде идва традицията да се подаряват подаръци на Коледа!? Помните ли?
Желанието да помогнеш на някого да има нещо, което сам не може да си позволи. Ако намерим поне един човек, на когото да му дадем тайно нещо, от което той отчайващо се нуждае, може би ще направим Коледата много по-смислена и много по-стойностна. Всеки, който има деца може да види тази радост в очите им.
Дори да не се превръщаме в луди шопинг маниаци, нека възкресяваме традицията да подаряваме. В днешно време хората отново се радват на бутилка домашно вино или домашно сладко, така че не е нужно да изкупуваме Моловете, за да кажем на някого „Обичам те!; Ценя те!; „Искам да ти дам надежда.“
Ако подарите на някого някакъв, дори и дребен подарък, вероятността да ви върне жеста е много голяма. А дори той да не го направи, със сигурност има някой друг, който да храни топли чувства към вас и да иска да ви зарадва. А ако никой и тази Коледа не се отнесе към вас, така както смятате, че трябва – защото всеки в някакво забутано кътче на съзнанието си чувства, че е изключително важен, ценен и значим, нищо че в днешното съвремие никой не ти го напомня, казва или показва. Та мисълта ми беше, че ако отново се почувствате недооценени, самотни и нещастни по Коледа, това е времето когато да обърнете очите си към небето и дори да няма нито една звезда там, да си припомните сам на себе си, че сте ценен и че щом сте жив – явно има смисъл. Ако по Коледа не вярваме в Бог и Божия промисъл за нас и не очакваме по добри дни, просто няма кога!
Знам, че има хора, които се отнасят с пренебрежение към дребните изблици на любов – дреболийки, ръчно направени сувенири, картички – считат ги за безполезни прахосъбирачки. Може би по Коледа е времето, когато трябва да префокусираме виждането си за света, да спрем да бъдем меркантилни и да търсим изгода от всяко нещо. Е, има неща, които са напълно безполезни и единствената им роля е да кажат: „Усмихни се! Почувствай се обичан. Почувствай се специален. Нека да ти е гот.“ Да, но ако не ги разчетем правилно – дори да получим много знаци на внимание, може да си кажем – за какво ми е тази купчина от вторични суровини? Е, ако разсъждаваме така – никога няма да усетим духа на Коледа.
Нека и тази Коледа да си припомним, че най-същественото е невидимо за очите.

Прочетете още:

• Всичко за Коледа
• Пак ще е Коледа!
• Святи дни
• Самотни по Коледа