Развод по български

Когато хората се влюбват, създават семейства и деца, едва ли мислят, че може да настъпи момент, когато на вратата ще почука раздялата, носеща студенина в чувствата, разочарование, отчуждение и дори омраза. Уви, значителна част от браковете са несполучливи. Причините могат да бъдат безкрайно много. Основно се посочват несходство в характерите, домашно насилие, изневяра и много други. В този ред на мисли, според мен бракът е нещо като лотария или пъзел, трудно е да се намери точният човек, единствената половинка с която да делим всичко, да се допълваме и да имаме подкрепата й в радост и тъга, да бъдем едно цяло до края на живота си. Нужни са толерантност и зачитане личността на другия, както и запазване на пламъчето, обичта и уважението. Когато дойде разочарованието, някои двойки просто се оставят във вълните на живота и съжителстват формално, но се чувстват толкова чужди. Други живеят по навик, навикът да бъдат под един покрив. Трети, заради хората и хорското мнение или заради имуществото. Други, заради децата, въпреки че децата не са критерии за щастлив брак. За радост има и щастливи бракове, при които любовта, тръпката и желанието остават през годините. Това е идеалният вариант. Но да поговорим за семействата решили по една или друга причина да сложат край на своя брак.

Откъде да започнат?
Не е излишно съпрузите да положат усилия за запазване на семейството, но ако възможностите са изчерпани и разводът е единственият изход, това е по-добрият вариант, отколкото страданието и нещастното съжителство. Определено едно дете би се чувствало по-добре, ако живее само с единия си родител, отколкото в семейство в което царят неразбирателство и скандали. А ако има и насилие, това се отразява негативно върху неговото личностно формиране. Най-добре е съпрузите да си спестят обидите и грубостите и да подадат молба до Съда за прекратяване на брака им, което може да стане по взаимно съгласие или по исков ред с доказване на вина. Цяло вълшебство е в този процес да се запази добрият тон и толерантност и раздялата да стане цивилизовано. В повечето случаи се започват безкрайни съдебни дела. Насъскват се един срещу друг родители и роднини. А семейните приятели е добре да не заемат страна. И в крайна сметка най- онеправдани се оказват децата и се превръщат в нещо като буфер, което не бива да се допуска.

При кого да остане детето?
Детето след развода остава предимно при майката, много рядко се случва грижите да са поверени на бащата. Когато децата са две, често също се присъждат на майката. Но има случаи, когато едното дете остава при майката, а другото при бащата, което не е особено правилно, защото се налага да се разделят и да израснат поотделно. При спор между родителите при кого да остане детето след развода, съдът решава, като напоследък се допитва и до службата за закрила на детето.

Семейното имущество?
Практиката показва, че много несъвестни бащи изнасят семейното имущество преди влизането в сила на съдебното решение, което е твърде нелоялно поне в името на годините през които с въпросната жена всичко са създали заедно и са имали и приятни мигове. В други случаи майката и детето запазват семейното жилище и обзавеждане, а таткото си тръгва само с личния багаж и малка част от вещите, което е приемлив вариант. Други си поделят нещата според нуждите. Има и варианти в които се завеждат допълнителни съдебни дела за подялба на семейното имущество и се започва една безкрайно дълга процедура. Рядко двамата съпрузи се споразумяват и предварително стигат до консенсус, което е най-добрият и безобиден вариант. Има варианти и в които майката оставя всичко и си тръгва от семейното жилище поверявайки децата на грижите на бащата, макар да е рядко срещано.

Отношения между родителите след развода?
В повечето случаи отношенията между бившите съпрузи се превръщат в такива, като тези между кучето и котето. Често бащата забравя, че се развежда с майката, а не с детето си и престава да се интересува от проблемите на детето си и да сътрудничи на майката в отглеждането и възпитанието му. Много майки настройват негативно детето против бащата и го ограничават от срещи с него, а детето има нужда да контактува, както със своята майка, така и с баща си, стига това да не го разстройва и да не му влияе негативно. Особено недопустимо е, ако бащата дори отказва да изплаща присъдената издръжка на детето си, а защо не да заделя и допълнителни средства за него, в тези случаи майката тръгва по дълги и унизителни дела и ако бащата не прояви съвест, те завършват неуспешно. А би било редно родителите да продължат да контактуват поне когато се касае за важни моменти в развитието на детето им – различни проблеми, образование и др.

Да кажем ли на детето, че се развеждаме?
Всичко зависи от възрастта на детето. Ако е прекалено малко, това няма как да стане, но не бива през годините да се спестява информация или контакти на детето с бащата, ако желанието е взаимно. Ако детето е по-голямо, непременно трябва да му се съобщи и е най-добре да се започне с разговор между детето и родителите, да му се обясни що е развод, че понякога съпрузите не могат да продължат съвместния си живот и се разделят, но това не означава че те по някакъв начин няма да обичат или да се грижат за детето си. Не бива този процес да става тайно от детето, тогава стресът е много по-голям.

Новият партньор?
Ако в живота ви се появи нов партньор и имате сериозни намерения, представете го на своето дете и поговорете с него, обяснете му, че новият човек в живота ви по никакъв начин няма да заеме мястото в сърцето ви отредено за вашето дете и че любовта има много страни. Не позволявайте детето да се почувства ненужно или пренебрегнато. А ако се появи второ дете, тук деликатността трябва да бъде номер едно и децата да бъдат равнопоставени.

Цялата тази история може да приключи безобидно и нетравмиращо за детето, ако е намерен точният подход и малкият човек израсне спокойно и нормално, имайки подкрепата на родителите си, макар и да са разделени. Не бива да се допуска, детето да се почувства виновно, изоставено, ненужно или несигурно. Но ред родителски грешки могат да доведат детето до депресия, занижено самочувствие и несигурност. Често този процес е съпроводен с поява на тикове, нощно напикаване и различни придобити вредни навици.

Въпросът с развода е много деликатен и болезнен за децата, затова не бива да се превръща в битка, не искайте от детето си да застане в средата на бойното поле, защото последствията могат да бъдат необратими.
Мариана Чомпалова, www.moetodete.com

Прочетете още:

• Разумният развод
• За развода – в прав текст
• За детето и развода – тема от форума
• Време ли е за раздяла?
• Съветите на баба: Време за раздяла