12 правила за умни и предпазливи деца

27.03.2012г. / 22 53ч.
Аз жената
12 правила за умни и предпазливи деца

Всеки добър родител иска да възпита детето си като самостоятелна личност. Това излага детето на много рискове – да се прибере само от училище, да стои само вкъщи и т. н. – все моменти, в които при опасност то трябва да знае какво да прави и как да се държи. Според британската неправителствена организация „Child Quest International“, която се занимава със защита на децата от отвличане и насилие има основни правила за поведение на детето, с които то трябва да свикне още от предучилищна възраст:

1. Информацията: Уверете се, че детето е в състояние да съобщи трите си имена, имената на родителите си, точния си адрес и телефона у дома или на някой от родителите.

2. Спешният телефон: Обяснете на детето за какво служи телефон 112, обяснете му, че е безплатен и му покажете как да го набира.

3. Името не е за всеки: Научете детето да не пише името си на места, където може да бъде прочетено от всеки. Често родителите сами изписват името върху вещите, които се носят в училище – чанта, дрехи, шапка, бижута. Целта, разбира се, е предметът да може да бъде разпознат, ако бъде изгубен. Нека обаче това да е от вътрешната страна, за да не може непознат да узнае името и да заговори детето.

4. Кой е непознат? Убедете хлапето, че непознат е всеки човек, когото то не познава наистина добре. Обяснете му, че хора, с които често се сблъсква във всекидневието – като пощальона или продавача на сладолед на ъгъла, са също непознати, дори да изглеждат приветливи и да знаят името му.

Особено важно правило, което децата трябва да запомнят от ранна възраст е: Никога не казвай името и адреса си на непознат.

5. Винаги с приятел: Един от лесните начини учениците в началните класове (а и по-нагоре) да избегнат опасности е никога да не ходят сами навън. В компанията на приятел винаги е по-сигурно, а и доста по-весело.

6. Разходките: Най-добре е хлапето да свикне с правилото да ходи винаги по тротоара, от който винаги ще вижда колите, идващи насреща. Целта е до него да не може да спре незабелязано автомобил. Правило №2 за разходките: никога, ама никога, не си скъсявай пътя, като преминаваш през безлюдни строежи, изоставени къщи или тъмни паркинги.

7. Безопасното разстояние: Безопасното разстояние от непознатите (дори от тези, които изглеждат много симпатични) и от техните автомобили е три дължини на ръката. Ако човекът или автомобилът идват към теб, винаги бягаш в противоположната посока, нали?

8. Крещи, удряй, бягай: Почти всеки ден децата слушат дълги лекции как да се държат прилично, като задължителна част от напътствията са да не крещят и да не удрят връстниците си. Когато става дума за сигурността обаче, правилата са точно обратните.

Внушете на детето, че виковете са доста по-добра стратегия от опита да се крие, ако нещо го застрашава. Както и че е напълно в реда на нещата да крещи с цяло гърло, ако непознат се опита да му направи нещо. Най-добре с думи, които привличат внимание, като „Помощ“ или „Пожар“. Също така да удря, дере или хапе. А в момента, в който успее да се откопчи, да тича към място, където има много хора, и да потърси помощ от възрастен.

9. У дома: Доброто старо и все още валидно правило гласи, че всички врати и прозорци трябва да са заключени. Вратата не се отваря на непознати, освен ако родителите изрично не са предупредили детето да чака нечие посещение. Разговорът с позвънилия се води през заключената врата и започва винаги с въпроса „Кой е?“. Напук на филмите от едно време следващата реплика не трябва да е „Няма никой вкъщи“, а: „Родителите ми са заети в момента, ще им предам, че сте се отбил.“ Телефонът (за предпочитане с бутони за бързо набиране) трябва да е винаги подръка и в изправност.

10. По телефона: Правилото детето да не казва, че е само вкъщи, важи с пълна сила и за телефонните разговори. „Мама/татко е зает(а) в момента. Искате ли да предам нещо“ е най-лесният начин хлапето да реагира на позвъняване от непознат. Или още по-лесно – да остави телефонния секретар да свърши тази работа.

А ако този, който е позвънил, говори страшни неща, издава странни звуци или пък мълчи и диша в слушалката? Отговорът е един: затвори веднага телефона и не вдигай повече.

11. Интернет: Правилата за безопасно поведение в глобалната мрежа са голяма тема сама по себе си. Базовите правила за децата обаче са две: никога да не дават истинското си име, адреса и телефона си; и никога да не приемат покана за среща на живо с непознати без съгласието и контрола на родителите си.

12. Тайните: може би най-трудно изпълнимото, но и вероятно най-важното правило за родителите, които искат да защитят децата си от опасностите извън дома – бъдете приятели с детето и му създайте навик да споделя всяко (дори най-дребното) нещо, което го е накарало да се почувства уплашено, объркано или тъжно.

Научете детето да различава „добрата“ от „лошата“ тайна: „добрата“ е забавна (като да мълчиш за някое тържество-изненада), докато „лошата“ предизвиква мъчително усещане и споделянето й с родителите не те превръща в предател, съобщава Dnevnik.bg.

Снимка: Reuters

Прочетете още:

Коментирай