Подбираме училището, съучениците, а родителите?

Когато избираме училище за децата се интересуваме освен да ни е удобно като местоположение, да има добри и компетентни учители. И това проучване като цяло е лесно.

По-трудно е да прогнозираме какви деца ще се съберат в класа, дали те ще са побойници или ученолюбиви, дали ще го предизвикват да се развива напред или ще го дърпат назад.

Защото точно това е важното – сред какви хора децата ни прекарват по-голямата част от времето си.
Често незаслужено заклеймяват крайните квартални училища като занемарени, бандитски, с много ниско ниво на образованието. Но не навсякъде е така. Дори напротив – много от кварталните училища предлагат много повече активности, участват по много повече проекти, отколкото централните. С една дума конкуренцията между тях е много по-голяма и бих казала много градивна и много благотворна за развитието на децата.

Но тук исках да обсъдим дали е възможно да прогнозираме на какви съученици и с какво възпитание, с какви родители ще попадне нашето дете.

Много от родителите избират частните училища именно с тази презумпция – там децата са от по-заможни семейства, по-амбициозни и респективно се надяват да са по-добре възпитани.

В така наречените обикновени училища обаче се събират деца от различни прослойки, родителите им са с различни професии, с различен манталитет и почти винаги с големи претенции.
С някои от тях може да имаме общ език, да станем приятели и да се разбираме прекрасно, но какво правим с другите, с които едно, че нямаме нищо общо и друго, че не одобряваме държанието им, възпитанието им и едвам ги издържаме на родителска среща?

При децата е същото. Едното ходи на 10 извънкласни занимания, другото няма възможност да отиде на нито едно и си стои по цял ден пред телевизора или компютъра, третото се хвали, че баща му разполагал на месец с по 5 000 лева, а пък четвъртото заплашва всеки, който му каже нещо напреки със съд. И после защо имало търкания и побоища между децата?

А какво е на родителски срещи? Отидете на една и особено, ако има някакъв проблем, тогава ще видите къде действително сте попаднали. И ако сте се чудели как да направите забележка на приятелчето на детето си, че псува безобразно и сте репетирали как да го кажете на родителите му, само като чуете как псува бащата и как се държи като мутра ще си помислите, че бързо, ама много бързо трябва да бягате надалече. И колкото и да си мислите, че можете да разрешите проблемите по интелигентен начин, защото сте уж сред интелигентни родители се оказва, че е напълно невъзможно. Аз все повече си мисля, че днешните проблеми в образованието и сред най-младото поколение идват не от самите тях, а именно от техните родители – това объркано, забъркано и както се вижда с много странни морални ценности – поколението на прехода.

Ще кажете – не е важно какви са родителите – децата са деца и като такива те винаги намират общ език. И ще сте прави, но не съвсем. Оказва се, че именно първите седем години на няколко деца скапват следващите седем на много повече. Учителите са най-силно потърпевшите от това, че и те не знаят и може би се страхуват на какви родители ще попаднат. Иначе е лесно да научиш едно дете да чете и да пише, но е трудно да го превъзпитаваш, още повече, че твоите методи и посока на превъзпитание може да се окажат в конфликт с разбирането на родителите. Ти си мислиш, че децата са прекалено невъздържани, непочтителни и да си кажем точната дума – зле възпитани. Да, но родителите им веднага ти скачат и ти обясняват, че си некадърник, не можеш да си овладееш класа, не им даваш поле за изява, заплашват те, обиждат те и т. н. Наистина кой нормален човек би искал да си причини това?

Същото е обаче и с детето, което ти си се стремил да го възпитаваш така както смяташ, че е редно цели 7 години и изведнъж разбираш, че твоето възпитание не важи в училище. Възпитавал си го да помага и то помага ли помага и накрая ти писва всеки ден да му даваш по 2 нови химикалки и да се връща без нито една, защото еди кои си деца постоянно му ги вземали, чупели и прочее. Учил си го да не се бие, но редовно се връща набито или набедено. Примерите могат да са много, къде комични, къде трагични. И това си е част от пейзажа. Ако не можем да го избегнем, трябва да се научим да живеем сред този нов декор.

Наистина в тези условия е предизвикателство да продължиш да възпитаваш детето си в позитивните ценности и да го научиш да противостои на външните въздействия. Дали това е възможно и защо много родители се провалят като такива именно, когато децата им достигнат училищна възраст и попаднат в неподходяща среда. А реално погледнато ние сме ги набутали там – те не са си избрали сами училището, ние сме решили, че е най-подходящото. И това е нещото, което ми се ще да обсъдим като родители преди началото на новата учебна година.

Прочетете още:

• Родителската агресия – отмъстителна и неконтролируема
• Шокиращи детски признания за родителска агресия
• Мадлен Алгафари: Не чуваме децата си, отгледали сме ги според абсурдите на д-р Спок
• Родителите трябва да са педагози, психолози и сексолози