Когато тийнейджърът пропуши е твърде късно!

В последните години всички са подели яростна война срещу пушачите. Оставаме с впечатление, че това е една съвсем малка низвергната част от обществото, която предявява необосновани претенции. Дали обаче това е истина?

Повечето родители – и пушачи и непушачи – не желаят децата им да са пристрастени към тютюнопушенето? Какво да направим, за да не го допуснем?

Най-добре да започнем от възможно най-рано и то с личен пример.

Ако сме пушачи е добре да спрем да пушим (поне пред децата). Знаем, че подсъзнателно те копират възрастните, подражават им и ако мама и татко го правят значи, че няма нищо лошо. После им обяснявайте, как уврежда белите дробове, как ще станат зависими, как ще дават сума пари, как ще умрат млади и т. н. Нали вие сте пред очите им – живи, здрави и щастливи?

Говорете с децата за цигарите. Разбира се, не като нравоучителна лекция когато вече сте ги хванали с цигара, а много преди това. Дори малките деца се интересуват – защо хората пушат, какъв вкус имат цигарите. И тези въпроси са съвсем нормални. Ако измислите адекватни за възрастта им отговори, така че в съзнанието им да светне червена лампичка, когато пораснат малко повече ще имат едно наум, че е вредно и пристрастяващо.

Колкото повече порастват децата, толкова повече информация им давайте относно състава на цигарите, вредата от тях и негативното отношение на обществото.

Момичетата е добре да знаят, че цигарите състаряват кожата, спомагат за появата на бръчки, кариеси и пожълтяване на зъбите. Също така намаляват плодовитостта и могат да причинят косопад. Наистина тези ефекти не се получават от първата кутия цигари и е трудно младите хора да осъзнаят, че след 30 години ще имат сериозни промени в тялото си и сериозни проблеми, но е важно директно или индиректно да бъдат информирани.

Пушачите имат специфична миризма. Не пропускайте да отбележите при случай и това. За останалите хора в повечето случаи доста неприятна.

Може да споделите, че не на всички им е приятно да се целуват с пушач. Може да разкажете някой неприятен спомен. Трябва да им кажете, че жестоко съжалявате, че сте се научили да пушите и сте зависим, защото едно време цигарите се рекламираха навсякъде и беше модерно да се пуши.
Разбира се не е нужно да се прекалява с очернянето, защото понякога това дава обратен ефект.
От родителите се изисква личен пример, лично отношение и информация.

Знаем, че веднъж опитал човек, веднъж пристрастил се е трудно да му се обясни, че този навик е вреден. Затова е добре децата никога да не опитват или ако опитат нека бъде пред вас. Ако са толкова ентусиазирани да пропушат изберете най-гадните и смърдящи цигари, така че като дръпнат веднъж да бъдат отвратени завинаги.

Знаем, че каквито и усилия да сме положили, когато пораснат сами ще отговарят за живота си и сами ще преценяват кой навик е вреден и кой не.

Всъщност проблемът с пропушването може би е най-вече социален и е черта на характера. Едни пропушват от келешлък, от желанието да бъдат забелязани и оценени. Затова е добре да намерим всички положителни черти и таланти в децата ни и да ги поощряваме. Когато един човек е уверен в себе си и знае, че има много достойнства и възможности е по-трудно да бъде пречупен от приятелите, да повярва, че не е готин, само защото не бяга от училище да ходи в пушкома. Не мислете, че сега няма пушкоми, около училищата. Разбира се вече не се прави тайно като едно време и няма този ореол на мистерия и конспирация, но пак има съобщества.

Е, добре е вашия тийнейджър, който към момента не пуши да намери своето по-интересно място – обществото на спортистите, на информатиците, на каквото и да е друго, но да не посяга към цигарите, тревата и наркотиците.

Всред днешните млади хора може да се каже, че цигарите не са никакво предизвикателство, по-интересни са наркотиците. И с ужас родителите се примиряват – по-добре да пуши, отколкото да се боцка. Но не бива да допускаме да се стига до този избор.

Прочетете още:

• Не може с деца!
• Редно ли е да има картинки на пушещи хора в учебниците?
• Анелия Донева: Най-масовият спорт у нас – цигарите, компютърните игри и чалгата