За или против домашните работи за учениците?

Що се отнася до образованието, в съзнанието на хората се е загнездила идеята, че независимо от натоварването през учебния ден, всеки ученик е длъжен при завръщането си у дома да продължи подготовката си самостоятелно, пишейки много домашни.

Дори отношенията родител-дете стават предимно „делови“ и темите им на разговор се въртят именно около училището: „Как мина училище? Написа ли си домашните? Защо на теста нямаш 6-ица?“ Тази еднопосочна заинтересованост на родителя, разбира се, е за предпочитане пред пълното безхаберие, но има своите негативни страни. Детето започва да приема домашната работа като скучна рутина, не се концентрира, спира да се старае и често спира и да я пише.

Това е така, защото от малка възраст ученикът трябва да се справя със стреса от постепенно нарастващите задължения и стремежа за постигането на по-високи оценки. Излишно е да се споменава, че чрез шестобалната система на оценяване е трудно да се отразят реално знанията на учениците. Проблемът е там, че детето получава определена информация, която трябва да заучи в подробности, и след известно време трябва да отрази знанията си например в тест. Много преподаватели споделят, че именно на тестове, по-способните ученици често се представят по-лошо от тези, които не са се подготвяли редовно за часовете.

Децата биват научавани какво да мислят, а не как. И се оказват натоварвани и затруднявани без мярка, защото „в бъдеще няма да им е лесно и трябва да свикват с това“. Реално погледнато, човек, ако е способен и амбициозен, сам може да променя трудността на ситуацията, в която се намира.

Разбира се, хубаво е на младия човек да му бъде показан модел на обучение, чрез който да систематизира новата информация, която научава. Но той бива не само показван, но и налаган. Съществува т. нар. „прогресивно образование“, което си поставя за цел да предизвика интерес у учениците към материала, който изучават. До гимназиалния курс не се споменават оценки и тестове. Този метод също има своите плюсове и минуси, но е много по-успешен за развитието на аналитичното мислене на учениците.

Голяма част от успешно професионално развилите се хора си признават, че знанията им от висшето образование съвсем малко им помагат в работата им. Амбициозният човек сам знае колко време да отделя на самоподготовка в зависимост от материята, която изучава, за да напредва.

Човек се учи докато е жив. Редно е да се научи как да учи.

Снимка: Reuters

Прочетете още:

• По-дълги домашни – по-добро образование?
• Как децата да учат ефективно?
• Индивидуалният подход към децата ще намали хаоса в училищата