Казваме ли достатъчно често на детето си: „Обичам те!“

Всяка майка, благословена с едно, две или повече деца знае колко е важно за емоционалната стабилност и личностното израстване на детето то да е наясно, че е обичано от най-близките си хора, да бъде галено и прегръщано често, да бъде поощрявано когато заслужава. Наред с целувката и искреното: „Обичам те!“ има и някои други, по-малко очевидни, но важни фрази, които също трябва често да казваме на децата си. Те играят съществена роля за доброто самочувствие и увереност на детето ни и допринасят за оформянето му като самостоятелна личност в бъдеще.

„Давам ти втори шанс“

Детето се е държало лошо предния ден и сте го наказали, прибирайки любимата му играчка. Малкият ви син или дъщеря са нарушили правилата, поставени от вас, но заслужават да им дадете възможност да ви докажат, че могат да се справят по-добре. Така им засвидетелствате доверието си, а и ги учите на същото с примера си.

„Всеки може да сгреши“

Малко мляко на пода или разсипана каша на покривката не са повод за кавга. Проявете търпение и помогнете на детето да почисти. Дайте му да разбере, че дори големите хора грешат, но грешките се поправят. Така следващия път като разглоби по невнимание някоя играчка, вместо да плаче, детето може да се опита да си я поправи само.

„Хайде да се пораздвижим“

Измислете лесен комплекс от упражнения за раздвижване на ръчички и краченца. Още по-забавно би било за децата, ако пеят песничка движейки се. Можем да поритаме топка или да поскачаме на въже – важно е да го постигнем не насилствено, а по-скоро като игра. Да не забравяме, че от нас зависи да научим децата си колко е важно всеки ден да правят упражнения и да се натоварват физически. Ако превърнем това в навик, след години те ще са ни искрено благодарни.

„Браво! Справил/а си се чудесно“

Вашите похвали за всяко малко постижение на детето ви – добре сгъната дрешка, бързо подреден пъзел, чистичко оцветена картинка, ще бъдат силен импулс за него да се старае винаги, а също и ще изграждат самочувствието и увереността му. Не пропускайте да изтъквате при повод колко е умно и талантливо детето ви. А когато правите заедно нещо – редите мозайка или изработвате фигурки от пластилин – насочвайте го, съветвайте, помагайте за детайлите, но нека детето има самостоятелност. Само така ще разбере точно какво и колко може да постигне, а всички ние градим самочувствието си върху собствените си постижения, нали?

„Благодаря ти, че се извиняваш, но знаеш ли с какво точно ме натъжи?“

За малките деца често е необходима и малко помощ, за да разберат кое налага изричането на думичката „извинявай“. Обяснете му с кое свое действие или думи то е наранило чувствата ви. По-късно, общувайки с други деца на площадката или в детската градина, детето ще има по-добро поведение и социални контакти, след като вече знае смисъла на извинението.

„Винаги ще те обичам!“

Детето неволно е счупило любимата ви ваза или чаша за кафе и очевидно се страхува да ви каже, разтревожено от последствията. То знае, че го обичате, но му е нужно уверението ви, че тази обич е безусловна и безрезервна. Нека знае, че обичта ви към него не зависи от никакви обстоятелства и никога няма да изчезне. Само тогава детето ви ще се чувства сигурно и спокойно, ще споделя мислите и чувствата си с вас, а това е наистина важно.

Не казвайте нищо. Научете се да изслушвате детето си. Ако то непременно иска да ви разкаже някоя случка от изминалия ден, да се оплаче от по-малката си сестра или да се оправдае за поредната беля, оставете за малко (или повече) своята работа и внимателно чуйте разказа му. Дори не е необходимо да изказвате мнение – само фактът, че го изслушвате вече означава за детето, че го уважавате, цените и разбирате. Звучи ви познато, нали? Ние, големите също много често имаме нужда точно от това – добър слушател.