Мама ...

Виждам се през нейните насълзени очи...
Усещам се през нейното тръпнещо сърце...
Незнайно как улавям мислите й,които се лутат край
мен...
... Мама... това е моята баба...
... моята майка...
... това съм Аз... аз все още неосъзната докрай като
Майка,но обичаща и закриляща като жените преди мен...
С Думата Мама – животът започва отново. Земята се
завърта в твоя ритъм и ритъма на човечето до
теб. Започваш да дишаш за него,да ставаш сутрин – за
него,да не преставаш да мислиш – за него,да живееш
заради него...
В един момент си даваш сметка колко е силна любовта
между Вас,и че тази любов е силата,с която си свързан
с тази дарила ти живот...
...Мама...това не е просто дума...това е най-близкия
допир до теб,най-милото което имаш,най-милото което
можеш да загубиш,най- милото което можеш да запазиш...

....с обич и преклонение пред всички майчици....