Владимир Пожарашки: Важно е родителите да разбират децата и да обръщат внимание

Д-р Владимир Пожарашки завършва медицина през 1991 г. в София. Специализира Образна диагностика и работи в Института за спешна медицинска помощ „Пирогов“. Завършва Института за Неорайхианска аналитична психотерапия в София. Впоследствие се обучава в още три психотелесни метода. Практикува Телесна аналитична психотерапия. Член е на Българското Неорайхианско Психотерапевтично дружество и е член на Борда на Директорите на Европейската Асоциация по Телесна Психотерапия (ЕАВР). Личният му блог е „Човек среща Човека“.

Д-р Пожарашки. Снимка: личен архив.

Мариян Йорданов от Investor.bg разговаря с психолога за тревожните разстройства, възможните причини за тяхното отключване и средствата за преодоляване на подобни състояния.

Г-н Пожарашки, написахте книга за обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР), което официално засяга 2% от населението. Но дали и с леките случаи те не са 10 пъти повече?

Не мисля, че някой може да каже точен процент, а и не зная кога у нас последно е правено подобно по-сериозно проучване. За засягане на 1.5-2% от населението с този проблем говорят световни статистики, но и това не е малък дял.

Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) е вид тревожно разстройство, което започва с натрапливости и има определена характеристика, изразяваща се с комплекс от редуващи се натрапливи мисли и натрапливи поведения. Всъщност за натрапливости споменават много хора с други видове тревожни разстройства и не само. Може би с тези случаи общият процент натрапливости би бил доста по-голям от статистиките? Отделям натрапливостта като тревожен симптом от болестта ОКР. Работя с различни по вид и степен на клинична изява случаи и си давам сметка за важността да ги разграничавам. За мен по-скоро е важно да възникне коректно разбиране за проблема и това да достигне до тези хора, защото те често скриват проблема, опитвайки се сами да се справят с него. Такива ирационалности постепенно влошават здравето и условно казано „открадват“ живота на човека, без той да си дава сметка за това, макар често тези хора да са доста успешни.

Пишете, че това е болест на доверието, още на несигурността, на черно-бялото мислене... Но не изпитваме ли всички ние някаква криза на доверието?

Съгласен съм, че у нас в България темата за доверието е голяма и стара. На тази тема съм писал материали в личния си блог, защото изисква по-задълбочен анализ на вековните причини. При хора с ОКР имаме силно чувство за застрашеност в дълбините на психиката и оттам за несигурност. Тези възникнали най-често в ранното им детство чувства стават основа на една детски тип чувствителност, ранимост и разбира се, черно-бяло виждане, като с възрастта разгръщат недоверчива личност. Когато се чувстваш несигурен, застрашен, не е ли логично да си недоверчив? Простичко е – травмите водят до недоверчивост, любовта ражда доверие и сигурност. Удивително е как не умеем и не правим онова, от което имаме нужда.

Споделяте, че има три компонента. Първо страхов комплекс, второ – обсесивни мисли и трето – компулсии. Но не срещаме ли всички ние страхове и защитни реакции на тях?

Да, всички имаме страхове и защитни реакции, но не се замисляме как функционират, защото се справяме с тях някак. На практика тези хора оцеляват. Описаният от Вас във въпроса порочен кръг на болестта ОКР е едно по-детайлно описание на механизма на видимата част на натрапливостта. Логиката ми е, че не можеш да поправиш нещо, без да го разбереш как функционира като механизъм. Имаме власт само над нещата, които разбираме. В случая с тази болест, който не я е изживял, няма идея какво представлява този ад. Само разбирайки как той функционира, можем да намерим пътя навън. Това е смисълът на книгата – да внесе разбиране.

В нея задавате посока на болестта от обикновено разстройство към алкохолизъм и шизофренични реакции. Означава ли това, че трябва ранно диагностициране? На колко години да се вземат мерки? Може ли още на 10 г. или в пубертета?

Всяка болест има посока и най-общо тя е една – нарушения и разрушение (деструкция) на структурата – личността и телесното здраве. В този ред на мисли посочените от Вас усложнения са възможни във времето сценарии. И като споменаваме времето, колкото по-ранна диагностика имаме, толкова по-малко поражения и усложнения ще настъпят, съответно и лечението е по-лесно и по-бързо. Важното е родителите да разбират децата и да обърнат внимание навреме. Причините за проблема са дълбоки и самообвинението няма място тук, а само коректното разбиране. Може би ако в обществото си сме по-осъзнати за психичното измерение от живота ни, ще е добре за всички.

Работохолизмът или кариеризмът може ли да е ОКР симптом?

Не бих ги нарекъл показателни симптоми, но много неща може да са ОКР симптом. По-скоро работохолизмът често е начин за прикриване на една тревожност. Себедоказването се среща често при това заболяване. Подходът ми е не да разсъждавам кой симптом е възможен, а работейки, да открия кой симптом как участва в общия механизъм на болестта. Защото една болест не е само сбор от симптоми по списък, а „ансамбъл“ от прояви на нива със стройна триизмерна логика. Но тази оценка става в индивидуалния подход.

В книгата си не споделяте като симптом гнусливостта, тя симптом ли е или не?

Страхът от замърсяване има много прояви. По-скоро бих отговорил, че хората с този тип ранна детска психична травма често са „гнусливи“, без да имат задължително натрапливости като симптом. То е отново свързано със страха от замърсяване поради чувството за застрашеност, за което споменах преди малко.

Това като че ли е модерна болест, защото за да има глезещ родител, то семейството трябва да е сравнително заможно, или не е задължително?

Повечето хора днес имат значително по-висок стандарт от миналото. Нормално е когато имаш повече възможност да се грижиш добре, да го правиш, и е нормално сякаш понякога да се преминат здравите граници. Ако ме питате за модерността, по-скоро винаги я е имало болестта, просто днес имаме повече време, осъзнатост и ресурс да си обърнем внимание. А и не е била описвана така. Споменава се, че в Средновековието тези хора са били наричани „обсебени от зъл дух“. Много е важно да даваме коректни имена на нещата и да имаме съвременно разбиране за случващото се. Това ни дава ресурса да се справим интелигентно даже с бързо променящата се среда на модерността.

Стигам до наблюдението, че както ОКР, така и комплексите за малоценност и превъзходство, идват от глезещ или твърде строг родител. Как родителят да прецени колко да стяга и колко да помага на детето?

С въпроса си засягате много важна тема и тя е за „границите“. Всяко нещо в света има здрави граници и извън тях то добива болни стойности. Да имаме усещане за границите е въпрос на интелигентност, но не просто ментална, а и като чувство, като усещане, интуитивно. Това се развива, но иска индивидът да развие това важно, даже жизненоважно умение. То не касае само децата ни, а качеството ни на живот въобще. Всичко се учи, а най-трудно се учат противоречивите неща. Като пример ще дам основния принцип на Д-р Мария Монтесори, създател на училищата „Монтесори“, а той е: „Свобода в граници“. Ако се замислите, това не е лесен урок, но пък си струва.

Масово явление е младежите да не учат и работят. Това има ли общо с ОКР, глезещите родители и т. н.?

Прекрасен въпрос! Той касае отношението ни към живота въобще и основните ни стойности. Научил съм детето си да работи, като считам, че да можеш да си „изкарваш хляба“ с труд и това да ти носи радост, удовлетворение, е едно от най-големите блага. То въплъщава в себе си отговорността към живота, а да си жив, означава да структурираш, да създаваш, да твориш, да си активен. Животът е движение в посока на структура и развитие (градация). Забравим ли това, деградираме. В цивилизацията ни получихме много придобивки и това ни направи мързеливи, нехайни и безотговорни, но пък това се поправя от глада. Няма по-голям учител от него.

Автор: Мариян Йорданов.

Цялото интервю можете да прочетете тук.