Може би сте чували, че еди кой си бил с две леви ръце. И това все още е една от най-грозните обиди, за да ти натякват, че си много некадърен и за нищо не те бива.
Всъщност, според учените не е точно така, защото именно в лявата половина на мозъка се намира центърът на речта, той е отговорен за способността ни да четем, да пишем и да боравим с цифри и формули. Също в лявата половина на мозъка се намира центърът за ритъма. Разбира се и дясната половина от мозъка е водеща за много умения – като например певческите способности, различаването на интонация, ориентиране в непознати местности и т. н. И вследствие на това как са развити мозъчните ни полукълба ние имаме различни таланти и различни способности.
Преди време всички деца трябваше задължително да пишат с дясната ръка, сега толерират и дори насърчават левичарството. Спокойно, ако детето ви е левичар може да го научите да пише с лявата ръка, да се храни с лявата ръка и т. н.
Най-лесно ще разберем дали сме левичари като приложим един бърз и несъзнателен тест: да преплетем пръсти на двете ръце, ако левият палец се окаже отгоре – значи сме левичари. Същият тест може да приложим и на детето, като го помолим да направи това и според това как му е най-удобно да преплете пръстите си ще разбере коя му е по-силната ръка.
Още на две годишна възраст детето започва да използва едната си ръка повече, отколкото другата и несъзнателно да я предпочита. Просто наблюдавайте – ако предпочита да държи молива с лявата ръка, да се храни с лявата, да поема играчките с лявата, то най-вероятно с нея му е доста по-удобно. Психолозите твърдят, че не трябва да насилваме такова дете да използва дясната ръка, затова, ако забележите, че детето ви е отявлен левичар, то можете да информирате учителките, за да обучават детето да пише с лявата и да него насилват да променя навиците си.
Но от опит мога да ви кажа, че нищо няма да му стане, ако се научи да пише с дясната ръка. Просто в един момент ще осъзнае, че при добро желание може да пише и с двете ръце – което определено си е предимство.
Същото е и с различни други умения. Например с шиенето. Навремето в училище са ме научили да шия с дясната ръка, но сега когато ми се наложи да зашия нещо го правя с лявата – може да не е перфектно, но със сигурност е по-добре, отколкото с дясната и по-удобно. Научаваш се да правиш действието с дясната, но след това го вършиш както ти е най-удобно.
А ако си се научил и с двете, то ако дясната ти е заета или наранена, лявата може да я замести успешно.
Тъй като повечето хора са десняци, левичарството е предимство в спортове, в които се използват ръцете, като тенис, бокс, фехтовка.
Според учените левичарите стават чудесни математици и архитекти. Такива са били Леонардо Да Винчи и Микеланджело.
Ако и детето ни е левичар, по-добре да си остане такова, без да го променяме. Всъщност ние и не можем. Единственото, което може да постигнем е да го научим да върши действията с дясната ръка, което за повечето хора не би трябвало да е непосилен проблем. Но психолозите твърдят, че ако насилваме дете левичар да пише с дясната ръка, то може би ще му нанесем психологически травми и то ще забави развитието си.
Любопитно би било да се проведе изследване какъв процент от хората са левичари, защото въпреки, че се твърди, че процентът на левичарите в Европа е доста висок, то повечето електроуреди са предназначени за боравене предимно с дясна ръка. В крайна сметка, лично моята опитност е, че левичарството си е чисто предимство, но не би трябвало да му отдаваме специално внимание. По-важно е детето да се научи да пише, без значение с коя ръка. Въпреки, че българската азбука, както и повечето други очевидно са създадени от десничари – технически не е особено удобно да се пише с лява ръка – ако се пише с мастило би било едно безкрайно замазване и цапотене. Но в крайна сметка, ако детето никак не може да се научи да пише с дясната, то в днешно време не е никакъв проблем да пише както може – в случая с лявата. Така или иначе днешните първокласници пишат с моливи, а след като се научат да пишат директно минават на клавиатура.
* * *