Време за децата или прекарано в приготвяне на храната?

Сигурна съм, че повечето от нас биха избрали и двете, но...
В едни по-добри времена – отминали, спокойни, с ясно разпределени роли в семейството, със стоящи си у дома майки и с неуморно трудещи се бащи – съботният обяд навярно е изглеждал така: семейството се настанява около голямата дървена маса, предавана от няколко поколения, насред ухаещата на печено трапезария. На масата има голям панер с току-що изпечен хляб, чиния с домашно сирене, голяма купа с нарязани зеленчуци от задния двор, гъста доматена супа и телешко на пещ. Напитката за родителите е бира собствено производство, а за децата – лимонада от прясно изцедени лимони, подсладени с малко мед. За десерт мама поднася крем от домашно квасено кисело мляко и праскови от градината на баба.

 

В днешните времена – на двама работещи родители, на глобализация и урбанизация, на получаване на малко и некачествени блага срещу много, затова пък трудно изкарани пари – съботният обяд изглежда така: задъхано прибиране от разходка в парка в последния момент, сервиране на купените на връщане парчета готова пица, погълнати набързо с пепси за родителите и както-всички-знаем-не-особено-натурален сок за децата, а за десерт – шоколад или плодово мляко с доста гласни букви в съдържанието.

Мисля, че знам кой вариант предпочитате, но също така знам и кой вариант прилагате. Е, аз също.

Защо вече са невъзможни традиционните спокойни, полезни и питателни съботни обеди? Защо, за да има вкусна храна на масата, майката няма как да има време за децата?

Защото животът вече не е толкова простичък, ето за това. Защото картината в първия вариант е идилична, но за съвременния живот е абсолютно утопична. Защото аз днес не се вмествам в ролята на домакинска машина, която няма никаква друга мисъл и стремеж в главата, освен да сервира вестника и питието на мъжа си и собственоръчно приготвената вечеря на децата. Би било наистина идеално, само че днес на мен ми е приятно и държа да съм наясно с електронната игра на сина и с любимото приказно филмче на дъщерята. Да карам заедно с тях велосипеди в парка, да се блъскаме с колички и да ги изпреварвам на истинска бъги писта, да бягам с тях по баирите в гората. Да ги водя на плаж и плуване през лятото, да ходим на катерене по стена в зала през зимата – и то точно по времето, когато по план би трябвало да се връщам натоварена с покупки от работа и да залягам над печката. Държа да намирам време за себе си, за нещата, които ме карат да се чувствам оценена извън децата, за срещи с приятели и излизания вечер. Е, да, въпреки че и бащата често и хубаво готви, понякога оставаме на пица и сандвичи. Понякога се чувствам виновна, че не всеки ден ядем топла супа или че купуваме готови храни. Затова често се старая да компенсирам семейството си с домашен кекс, изпечен от мен пълнозърнест хляб, витаминозна салата от отгледани на перваза кълнове и фреш от сокоизтисквачката.

В крайна сметка, лично аз (а предполагам и вие) не си давам свободата на действието и мисълта, за да стана роб на храната. Не и тук, не и сега. А имам две умни, буйни и здрави деца!

* * *

Отсяване на полезните съвети за майки в Интернет
Възпитание и списание?
Бабите и дядовците, Ах!
Реалити боклук – децата с мисленето са дотук!
Жак Лакан: съвременен поглед към семейството и семейните комплекси
Боят като метод на възпитание
За възпитанието на детето според Махатма Ганди
Осем правила как да бъдем добри родители
Възпитанието на децата и медиите
Мария Монтесори