Кактусите произхождат от Америка, където растат в топлия и умерен климат. Някои от тях са зимоустойчиви и при наши условия, но те не са най-красивите и не се използват за украса. При всички видове стъблото е месесто и съдържа голямо количество вода. Формата му е различна – листоподобна, прешленеста, цилиндрична, топчеста. Листата обикновено липсват, само при някои видове те са частично развити. Цветовете имат различни размери и малка трайност. При повечето видове са много красиви. Някои кактуси дават плодове, които се използват за храна на хората.
При домашни условия кактусите се размножават през топлите месеци чрез части от стъблото, като се вкореняват без особени грижи. Отрязаните части се оставят 3-4 дни, за да изсъхнат. Едва тогава се забождат в песъчлива почвена смес и се поливат, за да прилепне пясъкът до тях. След това поливането се прекратява, защото влагата причинява загниване на резника. Водата е най-опасна през зимата. Тогава растенията се поливат много рядко. Всички кактуси изискват добро проветрение и много светлина. Според условията, в които растат, кактусите се делят на две групи. Едните растат във влажните тропически гори, а други виреят из песъчливи и сухи места.
Кактуси от гористи места.
Стъблото на тези кактуси е плоско и тънко. Те се нуждаят от редовна, умерена влага и по-лека почва. Най-добре виреят в смес от 4 части листивка, 1 част градинска пръст, 1 част пясък и 1 част едро счукани въглища. Към тази група спадат известните у нас кактуси – коледниче (Epiphyllum) и лимбите (Epiphyllum latifrons).
Кактуси от сухите песъчливи места.
Стъблото на тези кактуси е дебело и има бодли и влакна с различни размери. Подходящата почвена смес за тях е съставена от равни части градинска пръст, листовка и едрозърнест пясък. Нуждаят се от много светлина и малко влага. През лятото нарастват добре на открито. През зимата почти не се поливат.