Христина Машкова: Децата са изключително щастливи в родителския кооператив

Христина Машкова е отдаден и любящ родител, който предпочита трудния път на родителския кооператив, вместо детската градина, и го извървява заедно с още няколко семейства в София в името на това децата им да растат в позитивна и приятелска обстановка. Тя беше така любезна да даде това интервю за читателките на Az-jenata.bg.

Как възникна идеята за създаване на вашия родителски кооператив?
Както повечето хубави неща, включването ми в кооператив стана доста случайно и спонтанно. Водех сина ми на различни развиващи занимания – музика, изкуство. Покрай тези занятия се запознах и намерихме пресечни точки и общи възгледи с други семейства. Една от мамите пое инициативата и подтикнати от идеята да създадем специално място за нашите деца, през август 2011 г. се постави началото на нашия родителски кооператив.

Кои са плюсовете и кои – минусите на подобно родителско начинание?
Плюсовете са много и най-вече за децата. Индивидуален подход, среда близка до семейната, възможност за себеизява, креативност, учене чрез игра. Заедно с учителките се стремим да научим децата да познават и изразяват чувствата си, да общуват с уважение един към друг, осъзнавайки и зачитайки своите нужди и тези на приятелчетата си.
Минусите са най-вече организационни. На нас родителите се пада цялата тежест по поддържане и менажиране на такъв тип структура, което е огромно предизвикателство във всеки един момент. Уязвими сме и финансово, защото се самоиздържаме и малка промяна в структурата или страничен външен фактор, поставят на косъм съществуването ни.

Кои са, според Вас, основните притеснения пред нови родители, които обмислят създаването или включването в кооператив от подобен вид?
По мои наблюдения в момента има голям интерес към подобен вид организации. Част от причините са недостигът на места в държавните ясли и градини в големите градове. Друга причина е желанието на родителите да осигурят по-специална и подходяща среда за развитие на децата си от тази в стандартните детски заведения.
В момента се сформират първите родителски кооперативи в градове извън София – Велико Търново, Варна, Пловдив. Само в София вече има около 10 действащи кооперативи, в които ежедневно играят, учат и творят дечица между 1 и 5 години, в процес на създаване са още няколко в различни краища на столицата.
На този етап има много ентусиазъм към кооперативите и мисля, че в началото, при създаването им, родителите реално не си дават сметка с какво точно се захващат и колко трудно е на моменти, във всеки един аспект. Изисква се много енергия, време, много търпение, отдаденост, компромиси, работа в екип, професионални качества. Изисква се и много опит. Специално в нашия кооператив е много забавно, защото родителите сме много различни, с най-различни професии и чудесно се допълваме – имаме професионални счетоводител, HR, PR, графичен дизайнер, архитект, сценарист, музикант, филолози. Като добавим и професиите на татковците, става още по-шарено и пълноценно.
И точно когато си мислиш, че ти е най-трудно и си задаваш въпроса „заслужава ли си всички тези усилия“, виждаш доволната усмивка на лицето на детето ти и как вечер, като отидеш да го вземеш, то не иска да си тръгне и просто преглъщаш и продължаваш напред.

А децата как се чувстват?
Децата са изключително щастливи. Вечер не искат да си тръгват, като са болни си търсят приятелчетата, питат за учителките, искат си заниманията. Сутрин като се видят се прегръщат. Обичат се, имат си своя малък свят, своята общност, своето местенце.
Разбира се и те имат своите трудни моменти и предизвикателства, но точно тук е разликата с другите градини. Лично аз съм спокойна и знам, че учителките и дежурните майки няма да позволят моето дете да страда и да се чувства зле – ще му помогнат, ще го накарат да преодолее страха си или проблема, ако има такъв, ще го гушнат, ще го защитят и успокоят, както правят това със своите деца и както аз правя с техните.
Ние сме нещо като голямо семейство от семейства, а всяко детенце, според деня и ситуацията, има общо 10 допълнителни майки! :)

Достатъчно отдадени и съпричастни ли са родителите днес към децата си? И тази грижа, в конкретни моменти, не е ли прекалено голяма или застрашаваща? И не е ли също много поляризирано отношението – до нехайство за собствените деца в много семейства?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Реалността в България е такава, че трудно можеш да си позволиш да останеш до детето си повече от една година, дори понякога 1 година е дълъг срок. Някак си в България професията „майка“ не е много популярна, освен, че не е престижна, а за „доходоносна“ няма да коментирам. За съжаление и много малко организации предлагат гъвкаво работно време и възможност на родителите да останат по-близо до децата си.
Често го има и обратното – майката иска да започне работа, но детето й не е прието в държавна ясла или градина. Тя е принудена да остане да го гледа, но това, че не се чувства професионално реализирана или, че не спомага за семейния бюджет, понякога я кара да се чувства неудовлетворена, което пък оказва негативен ефект върху възпитанието и отношението й с детето/децата и околните.
Комплексно е. Не трябва обаче да се забравят все повечето изследвания на тема ранно детско развитие и колко важни за децата са възрастта от 0 до 3 и от 3 до 7 години.

Как съчетава съвременната българка професионалното си развитие и майчинството?
Превръщайки се в шесторъкия Шива и носейки по 3-4 дини под една мишница. Съвременната българка (стига да реши) успява да бъде добра майка, добър професионалист и с добър и поддържан външен вид. Но само тя си знае какво й коства това и каква цена плаща.

Какво пожелавате на кооператива си за 2012-а?
Все повече детски усмивки и по-звънък детски смях.

А на нашите читателки?
Да помислят на първо място за себе си – да намерят нещото, което ги кара да се чувстват добре и истински щастливи. След това ще имат сили и желание да се обърнат позитивно към себе си и света и ще прекарат чудесни моменти с околните, половинките и децата си.
Накратко – да са вдъхновени, влюбени, позитивни, много усмихнати и здрави!

Прочетете още:

• Родителите трябва да са педагози, психолози и сексолози