Весислава Савова: Зад „Мистични новели“ стоят истински случаи на преживявания, близки до смъртта

Потърсих Весислава Савова за кратко интервю по повод наскоро преминалата премиера на камерната й пиеса „История с дух“ и на новата й книга „Пътуване. Две мистични новели“. Ето какво сподели тя за мистиката и тайнственото в живота ни.

Казваш, че има „търсене“ на мистични теми – защо е този глад за тайнственост?
Струва ми се, че отговорът на този въпрос се крие в разочарованието от реалността. В такива моменти, останал обезнадежден, човек търси спасение в нещо свръхестествено, нещо извън рамките на тази реалност. Разбира се, намирането на баланса е много важно. В противен случай рискува да се окаже на мястото на героинята от пиесата ми „История с дух“ – в клиника за душевно болни.

Откъде дойдоха идеите за сюжетите на „История с дух“ и мистичните новели в „Пътуване“? Имат ли героите прототипи?
„История с дух“ бе провокирана от един международен конкурс, на който получи поощрителна награда – все пак е само камерна пиеса. Един от героите – бай Пешо, – има своят прототип. Разбира се, образът на героя е украсен и няма опасност прототипът да се разпознае в него.
Рон от втората новела също има своя прототип, но той вече не е сред живите. Хубавото е, че даде възможност на Мина (разбирате, че и тя има своя прототип) да израсне духовно и да надмогне ограниченията на собственото си страдание.
Колкото до „Ана“ – тя е плод на дългогодишни мои проучвания за преживявания на границата със смъртта. Имам разрешението на всеки един човек, споделил свои преживявания в тази деликатна област, да ползвам историята, която ми бе разказана.
Всичко останало – и в пиесата, и в новелите – е плод както на много четене, така и на богатото ми въображение.

Имаме ли очи да видим, възприемем невидимото от затрупаното ни с работа ежедневие?
При всеки е строго индивидуално. Въпрос на оцеляване е и в двата случая – дали ще бъде атеист, отричащ всичко извън рамките на реалността или вярващ, търсещ от години знак от отвъдното, святото. Отново ще напомня, обаче, че е много важно да не преминаваме границите със здравия разум.

Кой беше най-големият комплимент, който получи за пиесата и новелите?
За пиесата – че е кратка. Шегувам се, разбира се. Най-добрият комплимент, който получих за „История с дух“ бе от много дами, които са или са били начални учителки. Благодариха ми сърдечно за това, че съм разбрала и пресъздала съвсем точно най-големия им проблем – негативното отношение на обществото към професията им.
За новелите е още рано да се говори, тъй като измина само седмица от представянето им, но хора от издателската къща „Св. Иван Рилски“ ме поздравиха за качеството на написаното и споделиха, че не бързат да дочетат книгата, защото се чувстват добре с героите. Също така, статиите в електронните издания на вестниците „Труд“ и „24 часа“ от Виктория Пенева. Не на последно място, думите на редакторката на първата ми книга „Приятели“ – Габриела Цанева, – която каза, че новелата „Рон“ ми отрежда достойно място сред писателите на фентъзи и хорър. Дано е права!

Снимка: Личен архив

Прочетете още:

• Духове прекрачват границите
• История с дух в 10 снимки
• Мъжете в моя ден