Истинските приказки не са само детски

За каква професия мечтаехте като дете?
Исках да стана пилот на самолет. На някой от по-големичките, ако може.

А кое Ви накара да пишете детски приказки? И всъщност те само детски ли са?
Усмивките на хората ме накараха. Започнах да споделям емоциите си от летенето като на шега и лека-полека се роди идеята те да се съберат в книжка. Идеята е на читателите ми.
Истинските приказки никога не са само детски. Всяка хубава приказка съдържа поуки и за малки, и за големи, които чакат да бъдат открити и разбрани.

До кога човек запазва детето в себе си?
Докато намира нематериални неща, за които да мечтае.

Как успявате да балансирате между семейството и професионалното развитие?
За да успее една жена да се справи с предизвикателството, наречено “Работеща съпруга и майка” е важно да е подредила предварително приоритетите си и да не отстъпва от тях. Неотстъпването се постига с компромиси, най-вече със себе си. При мен балансът не е много точен, защото везните винаги клонят повече към семейството.

Имате личен блог, в който често коментирате въпросите на възпитанието и отглеждането на деца. Трудно ли е да си родител и основните предизвикателства на родителството за Вас самата?
Да си родител е най-вече отговорност. Особено сега, когато всичко наоколо е обезценено и обезобразено. Основните предизвикателства са две.
Първото е създаването на стойностна ценностна система на децата и реалистична представа за света, който ги очаква извън дома.
И второто е запазването на тяхното доверие към мен и смесване на понятията “майка” и “приятелка”, що се касае до мен. Това е важно и много трудно и е нещо, което се гради от мига на раждането им. Децата имат изключително силно развито чувство за справедливост и достойнство. Доверието им се печели трудно, а се губи за миг – с неправилен жест, дума...

Кое е най-странното Ви хоби – да пишете приказки, да летите или да играете народни танци?
А пързалянето с кънки на лед къде го забравихте? То също е хоби, семейно, но наистина не е странно. Най-странното ми хоби е да събирам станиоли от шоколад и да си правя станиолена топка с тях. Правя го от дете и топката вече не се побира в шепите ми.

От къде черпите вдъхновение?
От децата си. И от облаците.

Следващият Ви проект?
Имам няколко проекта, които искам да видя реализирани, но още не съм решила кой точно ще е следващият. По-скоро бих споделила с Вас кой е най-големият от тях: Това е книга за отглеждането и възпитаването на децата, написана от българска работеща майка за други български работещи майки. Докато седях у дома с децата си по време на майчинството изчетох много книги от чужди автори, научих полезни неща, но така и не се отървах от чувството, че тези книги не са писани за нашата действителност. Оттам тръгна и тази мечта – истинска книга за нашите деца.

Любими цвят, вкус, място, песен?
Лилавото е любимият ми цвят – то е нещо като “пораснало розово”.
Не мога без вкуса на свободата.
Място: 1 000 метра над земята, с парапланер.
Песен: според настроението, не е само една.

Нещо, което готвите с желание за семейството и своите приятели (ако може самата рецепта)?
Обичам бързи и здравословни рецепти, защото рядко остава време за истинско готвене, импровизации и експерименти.
Ще ви дам най-бързата си бърза рецепта:
1 кг сол
1 бр. пиле – изчистено, размразено и сухо.
Картофи – по 1-2 големи на човек.
Масло.

Прибирате се от работа и веднага включвате фурната да загрява до умерена температура – около 200 градуса.
Докато се преоблечете и свестите, фурната е готова.
Изсипвате 1 кг сол в тава и върху солта разкрачвате пилето. Пъхате във фурната да се пече. (Не е нужно фолио, масло върху пилето, олио под солта – нищо – само сол и пиле!)
Измивате добре картофите – с хладка вода и четка. Без да ги белите, режете, дупчите и т. н.
Поставяте ги в микровълновата печка за 15 мин. на 80% от мощността й. (Настройката на микровълновата печка, ако не я познавате добре, става с проби и грешки).
Пилето става готово за около 20-30 мин., в зависимост от температурата във фурната и от големината му.
Картофите са готови, когато се бодат лесно с вилица.

Пилето се маха от солта, може да отстраните полепналата сол, ако има такава, и се разкъсва/реже на порции.
Картофите се сервират топли, срязани на две, посолени, надупчени на гъсто с вилица и покрити с тънко резенче масло.
Приятен апетит.