Ирина Сарачинова: Майка ми е уникална жена

Каква според Вас е най-добрата майка?
Според мен най-добрата майка е тази, която дава възможност на децата си да бъдат себе си. Моето разбиране е, че е най-добре да вървим ръка за ръка с децата си по Своя път, а когато стигнем разклонението за Техния – да успеем с усмивка и радост в сърцето да ги пуснем. Като всяка майка и аз обичам моите две деца безгранично и... понякога си мисля, че ще ми бъде трудно да направя именно това – да живея спокойно и убедена, че ще съумеят сами да се справят с всичко. Искам да бъда всеподкрепяща майка, която приема новите идеи на децата си с оптимизъм, а не със съмнение, както поколението на нашите родители. Времето ще покаже доколко успявам в старанието си.

А коя майка имате голямо желание да гостува при Вас?
Честно ли? Две са майките, които искам да получат като подарък изживяването “Най-добрата майка” – моята и тази на съпруга ми! Знам, че звучи странно снаха да има такова отношение към свекърва си, но е факт, че за мен тя е абсолютен еталон на горе описаното определение за най-добра майка.

Разкажете ни накратко и за Вашата майка и отношенията Ви.
Както започват повечето писма към екипа на предаването, така и аз бих отговорила: майка ми е уникална жена. Много силна, много всеотдайна... Независимо от професионалните й успехи, не бих казала, че животът й е бил лек. Заради кариерата на баща ми в много случаи й се е налагало и е успявала да бъде и баща за мен и брат ми... Нещо, което от позицията на вече семейна жена с две деца оценявам като голямо усилие и ощетеност... Майка ми е най-безрезервната ми приятелка и абсолютна опора. Всъщност тя е опора за цялото ни семейство.

Как се чувствате в ролята на водеща на предаването? Какви са предизвикателствата на това Ви занимание?
Чувствам се добре и ентусиазирана. Критериите ми за добър водещ са достатъчно високи, за да не се чувствам на 100% удовлетворена, но все пак зад гърба ми са едва няколко предавания и съм убедена, че до месец-два ще се чувствам напълно комфортно. А относно предизвикателствата – най-голямото предизвикателство за мен е да успея в рамките на ефирното време да разкажа историята на една майка от начало до край, като успея да накарам героинята ми да преосмисли живота си и да осъзнае, че всичко, което й се е случило всъщност е Нейния живот и това е прекрасно.

Как съчетавате майчинството и работата? Кое е по-важно за Вас?
Като лайф коуч често се сблъсквам с проблема “чувство за вина спрямо времето”. Това е когато докато си на работа изпитваш вина, че това време е за сметка на децата ти, когато си в парка с децата пък си мислиш, че това време е можело да уползотвориш за подреждане на жилището ви, а когато си в къщи – мислиш за работа и т. н. Философията ми за живота е, че “няма обикновени моменти”. Старая се да живея тук и сега и когато работя да работя, а когато съм със семейството си – да съм с тях. Естествено, че не бих могла да се чувствам щастлива без любимите си хора, затова те са ми по-важни. Любовта ме зарежда с енергия, необходима ми за останалите занимания.

За какво мечтаете?
В по-общ план – мечтая да успявам да живея, ценейки всичко, което имам. Иска ми се без да има напомняния от съдбата (под формата на разни житейски нещастия) да се чувствам благодарна и щастлива за живота си. Иначе искам предаването ни да има успех и дълъг живот, защото силно вярвам, че има много много майки, които жадуват да чуят от децата си осмислящото всички усилия на майчинството “мамо, обичам те”.

Вашият любим вкус? Цвят? Място?
Предпочитанията ми зависят предимно от настроението, в което съм, но все пак: обичам вкуса на ванилов сладолед със сладко от боровинки; за цвят – харесвам цвят слонова кост (екрю); място – морският бряг.

Ако имате любима рецепта и искате да я споделите с нашите читателки?
Колкото и нескромно да звучи – имам претенциите да съм добър кулинар. Готвя много и експериментирам, но поне един път в седмицата в къщи ядем паста. Ще споделя една любима рецепта за Талиатели със сьомга, на която ме научи моя скъпа приятелка.

Какво послание бихте отправили към българките?
Животът в България не е особено спокоен и сигурен и често пъти става така, че точно в детеродна възраст жените най-малко имат възможност да се спрат на едно място, да поемат въздух, да осъзнаят че детето, което отглеждат в момента, може да е последното им за този живот и то няма винаги да е близо до тях. Посланието ми към българките е да осъзнаят, че това да дадеш живот само по себе си е благословия и достатъчна причина да бъдат щастливи и да се насладят на майчинството си!