Човешкото нещастие и медиите

Темата е ужасно тежка. Но е редно да задам плахо този въпрос. Трябва ли медиите да ни запознават в детайли със смъртта на всяко българско дете? Кога е дошла линейката, кога са пили кафе лекарките, кой с какво го е ударил, защо се е катерило по улука, от глад или от студ е починало, живо или мъртво се е родило... и така. На ум ми идват десетки истории, при положение, че съзнателно отбягвам тези новини.

Под претекст, че искат да решат проблема (с докторска небрежност, проблеми в бърза помощ или чисто битови драми), медиите грозно експлоатират човешкото нещастие, пълнят страниците и емисиите си с детайли и дори интервюта с опечалените. Не целят и не постигат нищо, освен вниманието на аудиторията. Тя пък хипнотизирано гледа, чукайки на дърво това зло да не я достигне.

Може би българинът вярва, че проблемът му по-лесно ще бъде решен ако се покаже по телевизията, отколкото ако сезира компетентните органи. Дотолкова нямаме доверие в полиция, прокуратура и съд – да не говорим за докторските организации, че предпочитаме да си кажем мъката на репортерите. И така се завърта колелото.

Аз лично се чувствам безпомощен, като видя началната страница на онлайн новинарските сайтове – починало дете, катастрофа, СЕРЕ СЕ, чалга звезда с нов имидж... При телевизиите е същото, само с повече подробности и видео.

Вярно, че личните истории (основно трагичните) се поднасят най-лесно на публиката, но не трябва ли медиите да съхранят малко тази публика? Толкова ли нямат обществени теми и проблеми, че акцентират на личните трагедии? Аз лично не искам да знам имената на всички починали през деня.

Прочетете още:

• Токът да поскъпне, за да има инвестиции
• Ресторантите не обичат семейства с деца
• Изоставените деца – частно шоу и държавна визия