Работите ли на работното си място и по колко часа?

Въпросът е подвеждащ – разбира се, че работите иначе не биха ви държали на работа. Но работите ли нон стоп пълни 4, 6 или 8 часа. И тези, които ще се развикат да – да, работим, че даже и по 10 -13 часа на ден веднага следва въпросът – как точно работите?

В другите страни са си правили изследвания, статистики и проучвания и в крайна сметка се е установило, че ефективно се работи може би само половината от времето.

Какво се прави през другата половина? Ами всички взаимно си губят времето.

Тук става дума за еднообразна работа – например 8 часа дневно попълваш статистически таблици, счетоводни баланси, пишеш доклади и т. н.

Наблюдавала съм висш и нисш персонал, но и двата типа имат невероятни умения във висшия пилотаж да симулират ангажираност.

Истината е, че е вредно да се работи повече от 4-5 часа на ден и това е оптимума, ако човек иска да не бъде изсмукан като лимон и изхвърлен болен, след N на брой години – за едни по-малко, за други повече.

Лошото е, че работодателите вместо да се заслушат в тези статистики и да искат от хората си резултати вместо кибичене измислят всевъзможни тъпотии да накарат хората да намразят работното си място: магнитни карти да следят кой, кога влязъл и кога излязъл – каква е гаранцията, че като е влязъл е седнал да върши нещо смислено?

Другата модерна глупост – да ти следят екрана и да ти искат разчет по минути кога какво си правил?

Или да ти забранят половината от сайтовете – за игри, за комуникация, за развлечение.
Никой не казва, че работното време е за тези неща, но човек, ако си има работа и от него се изискват резултати в срок, сам ще си каже – първо да си свърша каквото трябва, за да мога да си взема необходимите ми финанси, пък после ще разпусна с игри – не е ли така?
На практика най-смешното е, че дори фирми, които би трябвало да използват всички комуникационни канали за привличане на клиенти и общуване с тях – като социални мрежи, скайп и прочие са ги забранили и въртят ли въртят сметки за телефони. Чувала съм за рекламни агенции, туристически агенции и се чудя на акъла на тези шефове.

Наистина от друга страна е трудно да накараш някой да ти свърши работата, като знае, че ти обираш каймака, а на него му даваш някаква мизерна заплата, защото така е прието в България. Трудно е да ти остане верен, лоялен и доволен. А всъщност това са важни условия за качествен бизнес.

Някои работодатели нямат нищо против хората им да общуват в работно време и да се сработват – това е полезно дори. Чувала съм, не съм виждала, че по-европейски изглеждащите фирми имат стая за релакс, за игри и почивка – където служителите могат да играят на дартс, джаги, да пият кафе и да бъбрят.
Проблемът идва, ако някои служители се застояват по-дълго време в тази зона, докато другите опъват каиша и теглят работата на пред. Това е неприятният момент.

Класическите дрязги между пушачи и непушачи на работното място е не, че едните пушат, а другите не, а именно, че едните на всеки час излизат за по 5 минути на вън и често тия сладки пет минути стават половин час. Как да не им се дразниш?

Иначе дори се препоръчва на всеки час да ставаме от компютъра, да се разкършим, да се разходим и да правим нещо различно от взиране в монитора.

Определено еднообразният осемчасов работен ден изглежда отдавна е демоде, но все още никой не иска да се откаже от него.

Друг е случаят когато имаш разнообразен и динамичен ден – два часа пред компютъра, срещи, презентации, работен обяд, събитие, коктейл и всичко в името на работата и бизнеса и хоп докато се огледаш – денят ти минал – запознал си се с нови хора, хапнал си нещо вкусно, може би си слушал приятна музика на коктейла, може би събитието е било в галерия и накрая хем си си прекарал чудесно деня, хем си си свършил работата, хем и ще получиш пари и то достатъчно, че да можеш в края на всеки месец да отидеш на екскурзия.

Е, за нещастие не всички имат подобно ежедневие – по-обичайното е да се закотвиш на бюрото, колегите да ти обясняват за вчерашния сериал, мач, какво са сготвили или да ти снесат малко клюки от етажа и най-вече всички да се правят, че работят – да не би да ги изкарат мързеливци и да вземат тях да уволнят. Така че всеки зяпа в монитора задълбочено и гледа да не става много-много и чака да удари гонгът и да си ходи и така ден след ден, след ден... докато не се скапе и не го сменят с друг.

Кому е нужно да се влачим все по старата шопска формула „те ни лъжат, че ни плащат, ние се правим, че работим“? Трябва промяна и то сериозна. И в мисленето и в организацията на работата. Иначе няма да станем нито по-богати, нито по-работоспособни, само по-затъпели и по-болни.

Снимка: Reuters

Прочетете още:

• 4 часа седяща работа с 1 час гимнастика и ще бъдем здрави
• Обездвижването състарява и разболява
• Проблемите на работещата жена
• Типове служители