Униформи в училище

Децата не са еднакви по принцип. Ако униформите прикрият социалното различие, не могат да прикрият различията в интелекта, възпитанието, моралните ценности. Родителите трябва да са работили върху всичко това, а не да се тревожат после как да закрепят крехкото самочувствие на дъщеря си. От друга страна, никой ученик не би проявявал пренебрежение в час, ако учителят е вдъхнал респект към себе си. Казва се: “И циганин не плюе в аптеката”. Учениците още не са завършени личности, те не винаги знаят точната мярка и наша задача е (на родителите и учителите) да им я покажем, а не да ги оставяме да грешат и после да ги наказваме. Що се отнася до самата униформа, тя не трябва да е най-ценното в едно училище. Ако училището е престижно само по себе си, всеки ще иска да носи отличителните му знаци, включително униформата. Не може таваните да капят, мазилката да е окъртена, преподавателите да не са на нужното ниво, да няма осигурена занималня за малките деца, която да съвпада с работното време на родителите и да седнем да мислим за униформи. Прекалявам с поговорките, но на това му се вика “На гол тумбак, чифте пищови.” Училището трябва да заслужи униформите си, за да може учениците също да ги възприемат като награда за избора си на това училище, а не като лишаване от правото им на избор да носят каквото им харесва.

Коментар: След като прочетох написаното от вас по темата, съм наясно, че вие сте противник на униформите в училище. Не разбирам убеждението ви, но трябва да знаете, че сте на грешен път. Реформата в българското училище трябваше да започне от въвеждане на униформа, а не от хаоса със учебниците. Сега всеки родител прави и невъзможното неговото дете да бъде облечено по последна мода, с което все едно го праща не на училище, а на модно ревю. И децата, особено от женски пол, вместо да слушат какво им говори учителят, коментират облеклото си. А ако са облечени еднакво, няма да има разликата, която принадлежността към различните социални класи се отразява в облеклото.
Димитър Димитров, 37 г.

Отговор на коментара: Благодаря за коментара! Но аз не съм против униформите. Против съм лесния начин, по който учители, родители и всички отговорни за децата ни хора искат да решат проблема със самочувствието на децата и техните интереси. Някак си много лесно прехвърляме отговорността върху децата. “Тя се гримира в час и затова не знае по физика.” Лесно, нали? А ако учителят по физика направи скучния си час интересен, ако просто самото му присъствие обогатява с нещо учениците, кой ще се сети да се занимава с нещо друго? А ако майката пропусне едночасовия си разговор с приятелка по телефона и чуе как е минал денят на дъщеря й, може да се окаже, че блузата на Лили от 60 лева не е кой знае какво предимство. Още веднъж, не съм против униформите, а против това, да ги считаме за панацея на провалите ни като учители и родители.
Маргарита Кехлибарова, 31 г.

Коментар: Ако са в униформи, поне няма да се виждат дупетата им, когато пишат на черната дъска или се навеждат, за да си изваждат учебниците от чантата. Аз като учител се стремя всячески да направя учебния час интересен и достъпен за учениците, но не смятам, че каквото и да е би ги отделило от “Огледалце, огледалце....”. Защото те не считат, че огледалцето в час ги отделя от учебния процес. Учениците не считат, че с огледалцето показват, че урокът е скучен. Те правят в час това, което правят и в живота. Дори когато се занимават с нещо много интересно (гледат любимия си филм или слушат любимата музикална група) те също са с огледалцето в ръка. Когато чатят, те са с огледалцето в ръка. Днес дори едно от момчетата бе с огледало.... Заразно е..... Бих приела всичко в училище, което е хуманно. Защото, мислейки за много неща (технизация на учебния процес чрез компютри), естетичност в училище (чрез униформи) – да не забравяме да правим обучението хуманно.
Румяна Стефанова, 35 г.

Коментар: Здравейте! Според мен няма нищо лошо учениците да са с униформи. Но по-красиви ще бъдат в по-светли тонове. Аз също съм била с униформа, но също беше тъмносиня и не ми харесваше. После моите деца също бяха в тъмни тонове, сега също виждам на снимката това “синьо”, дори бих казала, че се виждам аз самата, а съм завършила преди повече от 20 години. Да се направят дрехи, в които учениците да се чувстват удобно и красиви. Децата ни не са монахини......
Екатерина Тасева, 48 г.

Коментар: Може би съм вече със стари разбирания, но ..... сега не се разбира ученици ли са това или манекени или ??? С цигарите, с разните му торби, с по една тетрадка в нея, и gsm-ма задължително, без вечерен час, дискотеки и т. н. А къде на времето – с униформата с бялата якичка, с баретката, с вечерния час. Наистина имаше истински ученици!!!!! Сега – СВОБОДА – СВОБОДИЯ.
Елена Андонова, 55 г.

Коментар: Моето мнение е, че трябва да има униформи, защото всички деца са равни. Няма значение какви доходи получават родителите им. Стартът в живота трябва да е равен за всички деца.
Цветелина Николова, 31 г.

Коментар: Госпожо Стефанова, униформите няма да скрият това, което Вие не искате да виждате, когато ученичката си вади учебниците. Нито ще изчезнат огледалцата, защото те са за лицето, а никой не споменава, че ще се забрани гримирането и скубането на вежди. Това означава, че ако на униформите гледаме като на коригиращ поведението фактор, не би трябвало да се надяваме на успех. Можете да кажете на учениците си, че се чувствате неловко, когато облеклото им не прикрива това, което е редно да прикрие и че огледалцата в час Ви пречат да се концентрирате и това се отразява по неприятен начин на качеството на преподавания урок. Едва ли тогава ще има някой, който да не се съобрази с желанието Ви. Освен това Вашите ученици ще научат, че има места, на които се избягва определен вид облекло и хора, на които не им е приятно да виждат някои неща. Това ще е тяхно вътрешно убеждение. Защото Вие не сте експерт по това, кое е прилично и кое – не, но относно това, как се чувствате, определено сте. Децата ще се съобразят именно с второто. Дори колегите Ви да нямат нищо против това, което имате Вие, Вашите ученици ще внимават какво да облекат в деня, в който имат час при госпожа Стефанова. Желая Ви успех!
Маргарита Кехлибарова, 31 г.

Коментар: Винаги когато ходя на училище имам чувството, че не съм в посочената сграда, а на модно ревю на някоя модна къща. Не съм за униформите в стил 70-те години, но въпреки всичко на училище сме за да получаваме знания, а не да разходим новите ни ултра модерни ботуши и т. н. Нека все пак училището да не се превръща в ревю, а да остане мястото, където в един или друг смисъл се подготвяме за живота.
Виктория Николова, 15 г.

Коментар: Г-жо Кехлибарова, написали сте статия, която в нито един коментар под нея не е одобрена. Но продължавате да спорите и да настоявате на своето. Не сте права! Вслушайте се в околните. Не било това най-важното, но не – най-важното е... всичко е най-важно, когато се отнася за училищата, защото те КРЕЩЯТ – Погледнете ни, ние вече не сме училища, нямаме ученици!...

Положението е под всякаква критика. 6 годишни деца, вече отивайки в предучилищната си група, се оглеждат сутрин на огледалото, дали им се виждат пъповете от потничетата... Това н е е хубаво, госпожо, отиваме на никъде. Стегнете реда и дисциплината в училищата. Започнете от униформата от 1 клас! Още от тази година. Жалко за останалите деца, които вече са големи... те са “изтърваното ни поколение”. Не може да им се помогне вече.
Руска Георгиева, 30 г.

Коментар: Госпожо Георгиева, какво предлагате да направим с “изтърваното поколение”, което вероятно само се е изтървало? Устройва ли Ви вариантът да го метнем в коша за боклук? Хората, които преди са носили униформи, сега са по на 40 г. и повече. Същите хора отглеждат и възпитават днешните “изтървани” деца. Ако униформата правеше автоматично хората добри родители, професионалисти и честни хора, сега децата нямаше да са изтървани, защото родителите и учителите щяха да са им обяснили редните и нередните неща, обществото щеше да е за пример, а затворите щяха да са празни. Очевидно това не е така. Затова нека си въведем униформите, но да мислим, че с това сме решили въпроса с нашата отговорност, е толкова неуместно, че ще трябва да започнат и за нас да шият униформи, за да ни дойде умът в главата – така де, с униформи всичко се постига.
Маргарита Кехлибарова, 31 г.

Коментар: Иронията не е уместна. Разбира се, че униформите не са всичко. Но са част от реда, дисциплината и принадлежността. Толкова от мен. Пожелавам ви късмет!
Руска Георгиева, 30 г.

Коментар: Това не е ирония, а прогноза за това, какво би се случило, ако първо измажем сградата, а после започнем да я санираме. Униформата може да бъде част само от нещо, което съществува. Ако в училище има “ред, дисциплина и принадлежност”, аз съм за техния естествен завършек – униформата. Но съм против носенето на униформа да е достатъчна гаранция за наличието на нещо, което го няма.
Маргарита Кехлибарова, 31 г.

Коментар: Не смятам, че униформата е необходима. Много хора си мислят, че чрез униформата ще ни научат на принадлежност към училището... Но дали една дреха може да ни научи на това... Аз съм съгласна САМО, ако аз избера модела и цвета на униформата, и не искам да бъда задължена да нося това, което не харесвам, както предполагам и моите съученици.
Габриела Манова, 12 г.

Коментар: Аз нямам стабилно мнение, но има няколко варианта, които считам за доста добри, а именно:
1. Въвеждането на частични униформи (сако/тениска с емблемата на училището) и забраняването на силен грим в сградата на училището, както и на къси поли и високи токчета.
2. Въвеждането на модерна униформа с допитването до вкуса на учениците (дънки, тениска, маратонки и не високи обувки, шапка, шал и ръкавици)
3. Въвеждането на строги правила на обличане, например: Черен панталон/пола, дълъг/дълга поне 30 сантиметра, бяла/сива/черна/тъмно синя блуза(не много къса) и не високи обувки.
Лора Градинарова, 17 г.

Коментар: Следейки всички коментари, мога да изкажа мнение, че всички спорове опират до различното мислене на поколенията. Не желая да обиждам никого! Въпросът е в това, че времената се менят, нравите също. Времето, в което живеем ние(младите) – визирам себе си – е съвсем различно от живота през 60-те години да кажем. Не мисля, че униформите са правилното решение на проблема с различията между учениците. Това е просто най-лесния начин за решаване на проблема, което е тъжно. Никой не се влияе от мнението на младите хора, а именно, че сме свикнали да бъдем свободни. Униформите не само няма да подобрят българското образование, а ще доведат до обществени скандали и дебати.
Мартина Николова, 17 г.

Коментар: Аз съм за униформите и мисля, че ако са в крак с модата, на всички ще им харесат, колкото и да не ви се вярва. Сега има много семейства с доста големи финансови възможности и купуват на децата си някакви скъпи маркови дрехи. И като отидат в училище започват да се хвалят, а заедно с това някак нараняват останалите, защото знаят, че не могат да си го позволят . Така че съм за униформите!
Пламена Чиликова, 12 г.

Коментар: Като се замислиш не е чак толкова лошо да сложат униформи, защото така всички ще са равни, а и няма да има коментари от типа “Виж па тая как е дошла на училище”! или “Малее виж па оня!”. Друго хубаво е, че няма да прекарваме по 1 час пред огледалото да си избираме какво да облечем. Лошото е, че има такива хора, които не могат да преодолеят самочувствието си и да облекат такава униформа.
Мария Петрова, 14 г.

Коментар: И аз съм за униформите, но да се изберат от учениците, за да няма недоволни. Не одобрявам късите полички като облекло за училище, но грим и лак да. А колкото до оправянето на грима в час, това вече е въпрос на възпитание. И още нещо – недопустимо е униформите да се шият от фирмата на съпруга на директорката, все едно нейната фирма, какъвто е случаят в училището на сестра ми.
Диляна Динчева, 20 г.

Коментар: Смятам, че униформите са напълно излишни. Те само биха ограничили нашата индивидуалност, защото чрез дрехите ние се интерпретираме.
Снежана Георгиева, 17 г.