За развода – в прав текст

Брака е танц за двама,когато единият не спазва ритъма,а само настъпва ,без да се старае, за настъпвания остават само синини,болка и страдание. Трябва да си мазохист,за да го търпиш,всеки има достойнство. Благодаря на късмета си, все още танцувам по двойки- дори да е две напред ,едно назад, пак напредваме- дори с по една крачка и така 21 години. отговор Сигнализирай за неуместен коментар

В началото двойката изживява любовта си с пълна сила. Всеки се посвещава изключително на другия, правят жертви един за друг, а най-голямото щастие е, когато съумеят да направят любимия(-ата) щастлив(-а). От голяма любов понякога забравят дори да се хранят. Но това състояние, макар и необходимоси остава симптом на духовна незрялост. Като за малкото дете всеки друг освен родителите е заплаха за неговата вселена, така и за влюбените всяка външна намеса е нежелана и отхвърляна. Но както здравата и духовно зряла личност, която се отваря към света, трябва да оцелее, така и двамата влюбени са длъжни да разширят мирогледа си, да включват все повече хора и ситуации в своя живот и чрез всяко ново преживяване да стават по-зрели и духовни личности. За това обаче е нужно духовно здраве, докато в любовната връзка, както казахме, се развиват егоизъм, ревност и чувство за собственост. Така при първото отваряне към света, влюбените се плашат. Налага се да покажат доверие един към друг, да проявят уважение към личното време и пространство на другия. Трябва да зачетат свободата на любимия и най-важното, да признаят на партньора си правото да общува с други хора и в отношенията си с тях да внесе светлината, с която е изпълнила сърцето му любовта.Обикновено, когато възникне необходимостта от отварянето към света, хората не намират достатъчно психологически сили, затова се затварят обратно в себе си и се връщат към условията, в които знаят как да оцелеят. Опитват се да задържат любимия до себе си с изнудване, собственическо поведение, ревност и принуда.така и любовта, която не се отваря към другите, издъхва от задушливите изпарения на страстите, обладали сърцата на влюбените.Толкова е несправедливо! Вместо любовта да надделее и да преобрази изпълнените със страсти сърца, по-силна се оказва страстта, която задушава и отравя любовта.Любовта, както казахме, е един дар от Бога в човешкото сърце. С изключение на малцина, които пренасят любовта на друго равнище като елемент на личната си връзка с Бога, за всички останали тя е безценен материал, с който Бог може да работи в сърцата им. Опитва се да ги научи да живеят по-възвишено и благородно, с по-голяма задълбоченост. Любовта е прозорец към Бога. Нека обаче не забравяме, че е прозорецът, който Бог отвори, когато човекът Му затръшна врататаНякога всичко беше в човешките ръце, дори и Рая. Човекът беше големият началник и всички му се подчиняваха. В един момент обърка работата и загуби всичко. Тогава Бог отвори един прозорец в сърцето му и му даде любовта, за да намира утеха в безрадостния си живот и да може да общува с Него с помощта на друго сърце. отговор Сигнализирай за неуместен коментар

Аз пък не познавам свестна жена. Как искате да ви третират, като се продавате от ранно детство за един чифт дънки се продавате. Вие сте некви разглезени парцали дето изцицкват паричките и нищо не попипват. Ние сами може да се оправим кухи *** под път и над път.Вие му мислете щото като се разведете цената ви пада и още повече пада. И накрая ще ви се наложи за една лимонада да се продаде. Ама хак да ви е. И пак никой няма да ви земе. Даже за еднократна употреба. отговор Сигнализирай за неуместен коментар