Здравейте!...
Когато чета тези изповеди, които идват от онази така чувствена душа – женската, погледнах и в моята. Какво видях?... болка, самота.
Семейна съм от 10 години имам прекрасен син на 4 годинки. Никога не съм мислила за изневяра, но... сега това не ми излиза от ума.
Запознах се с един необвързан мъж, който кара сърцето ми да бие лудо, стопля душата ми, събуди онази силна и жадна за живот жена, онази, която той, съпругът ми “уби”... осъзнах, че дните, годините, прекарани с него са убивали живота в мен. Всичко, което съм правила е, да задоволявам всеки негов каприз, желание... Изградих една огромна планина авторитет, един образец за семейство. А той?... Сега разбрах, че не познава нуждите ми, тези, които те карат да се чувстваш ЧОВЕК!...
Затова реших да... да бъда тази, която искам да съм!... А искам да бъда щастлива!
Доника Донкова, 35 г.
Коментар: Доника, поздравявам те за прозрението! Не пропилявай живота си в опити да угодиш на този, който е спрял да те забелязва вече! Аз съм в твоето положение, но се забавих с още 12 години. Поздравявам те за куража да бъдеш себе си! Смело напред! Детето може да те обвинява сега, но един ден ще те разбере! Успех в премеждията да отстояваш себе си! Ани
Анелия Димитрова, 41 г.