Да бъдеш тази която искаш!

От дълго време следя статиите и все не се решавам да пиша, макар,че по много от тях мога да взема отношение,...но не е важно това,..просто и аз искам да бъда, каквато бях,преди да се влюбя и да обичам един мъж, който с времето се превърна в чудовище.Имаме голяма разлика в годините, той е женен и развеждан 3 пъти има 4 деца и е на 51г., а аз съм само на 30г.без бракове и деца.Връзката ни започна съвсем спонтанно, искрено и чувствено,преди 1г, ....а днес вече всичко е толкова различно и болезнено...От любимата жена станах чистачката в неговия дом, на 4м. от връзката ни, той ме изхвърли от леглото си, предпочитал да спи сам,( извини се с някакво тъпо безсъние и това,че съм го притеснявала в легло с размери 2/2), приех да си замълча, като предположих,че е временно,..и да и до днес, аз съм извън леглото му, поканена съм там само за задоволяване на мъжкия му нагон.Спонтанна прегръдка, целувка или милувка,...забрави, винаги трябва да се помоля за да я получа, а и в последно време и с молба и без молба ми се казва,че издребнявам и вече не получавам нищо,..освен покана за 5 минутка в леглото му.Цял живот съм обичала да се целувам, а сега дори и не си спомням какво беше целувка със сплитане на език...Тялото ме боли от студенината която ме спохожда,..да седиш близо до него и да не усещаш докосването му,понеже липсва,...Макар с него,се чувствам толкова сама, с толкова празна душа,поглеждам вътре в себе си и там не откривам нищо,..понеже нищо не остана,...само болката от причиненото и самотата ми.Най-болезнен е момента, когато започва да ме оприличава на бившите си жени,..готвела съм и приличам, като ВТОРАТА, правела съм неща, като ПЪРВАТА,отговаряла съм заядливо като ТРЕТАТА,...а къде съм аз?Няма я моята идентичност,...стопих се, изчезнах,..няма ме....гордост,характер,човешката ми същност...всичко ми смаза, отне,потъпка.Ще ме попитате: ...А какво правиш там? ......Защо си с него? ......Какво очакваш от тази връзка без бъдеще? ...Не мога да отговоря, или не искам да отговоря,..или ме е страх да отговоря,..объркана съм, изморена съм от мисли,страх ме е от самотата,...защо едно е да си сам,..но друго е да си самотен,..а най-страшно е да си САМОТЕН В САМОТАТА СИНе зная с какво заслужих това пренебрежение, обида и използване,...но със сигурност зная,че с всеки изминал ден е много по,..по,..по-болезнено.Правенето на любов, изчезна след 3м.,.. започнахме да правим секс,..а сега ако се ч...ме 1 път за няколко минути на 2м,..направо е цяло чудо.Осъзнавам, че бъдеще с него не можем да имаме,..а и той ми го заяви сам, но как да кажа на сърцето си да бъде в синхрон със разума ми,..как да осъзнае то,което цялото се отдаде на него и биеше в такт с неговото???Всеки ден осъзнавам положението си, чувствам студенината,..леденината му,..нежеланието му,..лесно е да си тръгна,а къде да отида, като в същото време съм далече от вкъщи,..и родителите ми знаят,че съм щастлива,..защото бях щастлива,но продължих да мамя тях и себе си,..че съм щастлива завинаги,...На 30г. съм,..осъзнах,че е живота ми профуча покрай мен, изпуснах всякакви възможности да съм щастливо омъжена,..да имам деца и тревоги за тях,..да бъда обичана, така както аз обичам,...Познати и близки ми казват,че има време за всичко,..но аз зная, че времето отмина,..седнах примирено на дъното на душата си, стиснах зъби за да не умра,...и започнах да плача, за да се удавя,в собствените си грешки и самосъжаление...Станах апатична към всичко и всички,спрях да се радвам на живота и дребните неща,..пуснах се по някакво течение без да се съпротивлявам,понеже ЖИВЕЦА за живот го нямам,..Няма да Ви отегчавам вече,..просто нямам никого в живота си, който да ме разбере и заради това написах състоянието на изгубената си душа,..Простете ми,..желая на всички да намерят щастието си и да успеят да го съхранят завинаги,...... отговор Сигнализирай за неуместен коментар

Само ще ви кажа,че човек трябва да бъде егоист и за себе си.Детето ще порасне,ще поеме своя път,а ние оставаме сами и нещастни.Живейте...правете това което душата и сърцето ви искат.Успех! отговор Сигнализирай за неуместен коментар