Та се чудя вие като по-висши създания, уж, как се отнасяте към флирта с непознати. Мен например ме кефи да вляза специално в някой сайт за запознанства и да започна да флиртувам с първата се отзовала мома. Или пък да се регистрирам в някой форум и да огледам първо всички дамски никове, да се поровя в мненията им, да пофлиртувам словесно пред всички, както си му е редът, чак тогава да я забия с някоя лична бележка и да я поканя на среща. Ако нещо не ме накефи или не съм й по вкуса, пробвам със следващата и така докато из целия форум не ми се понесе славата на Дон Жуан. И тогава минавам на следващия форум. Хитро, нали? Само дето май едни и същи се подвизават по тези онлайн честоти. Няма да се учудя, ако някоя от вас съм я срещал и някъде другаде. Голем смех, ама не ми се връзвайте. Разбира се вие няма да си признаете, щото тука всички сте събрани само ангели небесни. Но аз винаги си имам едно наум за жените. Та да си дойдем на думата – признайте си, харесва ли ви да флиртувате в мрежата с непознати? И то що ли задавам отговори – всяка харесва да й кажеш колко е интелигентна и какво невероятно чувство за хумор има, как не си срещал никоя като нея и колко много искаш да я видиш на живо. На всички ви се нравят такива “изповеди”. Проблемът е, че явно тоя отработен мъжки номер не ви минава вече или не минава пред всяка, особено пред по умните или тия, дето са изучили всички мъжки трикове и си оставаме само с клавиатура в пръстите и цигара в устата. Кофти тръпка.
И не мога да разбера какво пък толкова? Защо да не излезете на една среща? За едно кафе време все ще се намери. Глава не боли я, нито се забременява. Най-многото, което може да ви се случи е да вземете да се влюбите.
Нали все за това ревете – как никой не се влюбвал във вас или как вие сте се влюбили в някой, пък той ви разбил сърцето. Ама стига глупости, милички. Във флирта е истината – флиртът ни държи живи, прави ни желани и ни дава настроение и самочувствие. Ако някой ви отреже, бързо сядайте пред клавиатурата и се настройте на нов чат канал. Чук, трак и все нещо ще излезе – я някоя сватба, я някое бебе, я някоя разходка в чужбина. Верно, не всички приказки са с хубав край, ама поне има някакво движение, алъш вериш, както се вика. Пък после светът продължава. Интернета се върти. А и в днешно време всеки бърза, тича, единственото място, където остава сам със себе си е пред клавиатурата. Та в крайна сметка и едно кратко флиртче, без среща – бе като едно кафенце действа – ободряващо. На вас може и по-силничко да ви идва, ама на мен ми е постничко, безкофеиново. Искам и продължение. Ама на, все се дърпате, все сте ми едни потайни, едни анонимни, едни все я женени, я с деца, я с предубеждения. Бе мацки, какво става с вас, да не сте тръгнали по чуждо – все по чужди сайтове с англичани ли си хортувате, с германци ли? Че кво, те по-добри ли са от нас, по-надарени ли са, по-умни ли са... ей, вземам да се обиждам значи. Аз да ви кажа, и във флирта съм си патриот, ама за вас – за вас хич не знам. Е, кажете си, просветете моите братя, които тайно и инкогнито ви посещават и четат женските сайтове. Аз да си призная, докато се ориентирам, що глупости изчетох, как да слагаме памперси, как да не му се подсича дупенцето, как да готвим ориз с праз... не е истина, значи. Нямате си представа на какво се подлага нещастният български мъж, само и само да ви влезе под кожичката и под одеялото. Ама както се казва изкуството иска жертви.
Та каква жертва, милички, един флирт, нищо повече, и на човек му става едно такова хубаво, едно такова свежо, едно такова устремно за нови подвизи. Отваря ви се глътката за живот, казвате си – ей, още ставам. Не е ли така, а?