Приказвахме дълго...

Жалко си казвах, обичам го, но не искам да съм с него, изчерпа душата ми, силите ми, този човек като вампир смучеше от моята енергия и в един момент усетих, че просто се чувствам душевно мъртва. Не исках да се чувствам повече така, като парцал, с който той забърсваше всичко. Целувките му бяха сладки, но с времето те вече не бяха достатъчни. Нуждаех се от топло мъжко рамо, нуждаех се от някой, който да попита как си, как мина денят ти, добре ли си, усмихни се – все неща, които не са свързани с материални придобивки, но носещи толкова много щастие...

Беше най-трудния ми разговор, защото сърцето крещеше – искам го, обичам го, не мога без него, без целувките му, без прегръдките му, без погледа... без чашата му за кафе дори... Но разумът тихо и обмислено ми разказа, че заслужавам някой, за който съм човек, а не някоя вещ, че заслужавам да бъда обичана, да получавам топлина и подкрепа, да, заслужавам го, а той не ми го даде...

Дълго приказвахме, а той сякаш не ме чуваше, не можеше да разбере моята истина. За него бях от друг свят, някакъв си мой свят и всичко това било глупости и да не съм го занимавала с тях.

Та чак сега ли осъзнах, че сме от два различни свята и нито аз имам място в неговия свят, нито той в моя... Болеше ме от всяка дума, душата ми стенеше, престани, затвори си очите, търпи всичко, само и само да е с теб... Сърцето се разкъсваше от болка, нещо ме задушаваше, но разумът ми даде сили и знаеше, че съм силна и ще се справя дори и без теб... Разумът знаеше, че стъпвам назад не защото се връщам назад, а просто защото искам да се засиля и благодаря на Господ, сега съм сама, но се чувствам свободна и трезвомислеща.

Сега съм без него, но съумях да видя света от всички страни. Научих се да общувам, а не да го пазя в себе си, защото изказаната болка е половин болка. Хората трябва да общуват, да бъдат искрени един с друг, защото лъжата не води до нищо добро, тя просто ни прави същества, а не хора. А ние всички заслужаваме да сме хора, да се държим човешки и с блага дума да съумеем да се справим с всяка ситуация...

Няма труден разговор, просто има страх да се изправиш срещу себе си и страховете си.

Вероника Христова участва в конкурса “Бъди уверена, общувай свободно!”
Да бъдем уверени в това, което сме
Моят най-труден разговор
Свободното общуване е преди всичко доверие
Кратък семеен наръчник – Споделяне на малко опит с чувство за хумор