Как да спрем изневярата

mila mi,dai si vreme a i na nego da osmislite situaciata,kato prez tova vreme se opita6 da se vzeme6 v race i da re6i6 ti li4no kakvo iska6.ne sam saglasna 4e na vsiaka cena triabva i ti da mu varne6 ili 4e pak 6te hodi-ako vsi4ki maje sa bokluci togava za6to sme s tiah?ne go ostaviai-bori se za maja v kogoto si se vlubila,badi silna,badi razli4na i uspeh. отговор Сигнализирай за неуместен коментар

Мила МИ, аз преживях на два пъти този твой кошмар с бившия ми съпруг, ужасно е, но и решението си е само твое. Всеки ще ти каже това - онова, но само сърцето ти знае какво иска. Никакви техники няма да ти помогнат да вземеш решение, ще те тормозят въпросите - ще се променили или няма, да остана или да си тръгна. Само един съвет ще ти дам - вземи решение, което да е за доброто на децата ти. Аз простих веднъж, после живях четири години със семейната приятелка - любовница/ по приказки на всички по - безлична и с доста непристойно поведение/, бях тормозена, удряна - не, че и аз не удрях, накрая реших, че здаравето и психиката на децата ми са по - важни от него и си събрах багажа, изнесох се, след което го приндих той да се изнесе от жилището ни и се върнах с децата.Сега сме само тримата - аз и двете ми хубави хлапета. Трудно е, ужасно е трудно, аз съм и баща и майка, парите все не са достатъчно , но какво да се прави - след развода бившия ми съпруг взема децата за два дни в месеца и плаща общо издръжка за двамата 60лв. и нито стотинка повече, нищо че има доход над 2000лв - съд, какво да кажа.Не ми се занимава с него, не че не мога да му разкажа играта - мога, ама неискам. Той вече не е важния, важни са хлапетата, а ние открихме спокойствието.Друго, което мога да кажа е, че в момента в който разбере супруга ти че знаеш, ще превърне живота ти в ад, няма да има скрупули, ще ти прави демонстрации и ред други "хубави" неща. Така, че събери си главата и реши дали искаш да си сама или самотна в брака, кое е по - важно - статуквото или спокойствието на децата ти, можеш ли сама да се справиш с издръжката им - това не е маловажен въпрос, можеш ли да им осигуриш жилище, където да си сама.П.П.: Моя бивш, вече твърди че се е осъзнал, но аз предпочитам сама и спокойна, отколкото двамата и аз вечно невярваща. Вярвам, че на света има едно човече, което е само за мен и се надявам да го намеря.Пожелавам ти да вземеш бързо решение и да намериш себе си - защото истината ще те убива на малки дози, със саблени удари, противоотровата е само в теб, а и твоето човече те чака някъде там... отговор Сигнализирай за неуместен коментар

Аз не съм омъжена и засега нямам такива проблеми, но се притеснявам за бъдещето и съм сигурна, че и моя съпруг ще ми зневерява, защото така правят всички мъже. Не знам как да те посъветвам, но защо не се отпуснеш, излизай и ти с други. отговор Сигнализирай за неуместен коментар

Здравей мила М.И.,Наистина се намираш в трудна житейска ситуация. Но за съжаление не смятам , че изневярата може да бъде спряна. Но много важно е как ти ще гледаш върху случилото се и как постъпва партньора, който е изневерил. Истината е че скъса ли се нишката на любовта веднъж, както вече е написала една друга жена, остава възелът, който винаги напомня за случилото се. Дори и да простиш, това не означава, че ще забравиш.Решението какво ще правиш е изцяло твое. То изцяло зависи от реакцията на партньора ти, когато разбере, че ти знаеш. Има една тънка граница на търпимост и простимост, на емоционална близост между двамата партньори. Ако изневеряващия долови тази граница и съумее да сложи край на извънбрачната връзка навреме преди да е прескочил тази граница, всичко може да се преодолее и да няма лоши последствия и при двамата. Всеки е длъжен да изживее хубавите моменти в живота си, но трябва да знае кое е ценното в живота му, кое или кой е това/този без който дните му се обезсмислят и да умее да сложи край на останалото преди да е загубил важното в живота си.Така че не унивай, не губи самочувствие, не се съжалявай. Не позволявай на ситуацията да те смачка, не търси вината в себе си. Погледни се в огледалото - да ти си красива, уникална, просто жена. Ти заслужаваш най-доброто, защото си човек. Усмихни се, светът въпреки всичко е хубав, светъл. Нека децата ти да виждат всеки ден своята майка усмихната и женствена. И помни, че на света има поне един човек, който наистина те обича и приема такава каквато си. Не си забранявай никога от тук насетне хубавите неща и чувства, които животът ти предлага.Ти си просто жена и си длъжна да излезеш от ситуацията със съмочувствие, с цялата си женственост, красота, с разбирането за света, че той не е черно-бял, а има своите нюанси.Желая ти успех! Бъди щастлива! Обичай и бъди обичана! отговор Сигнализирай за неуместен коментар

Хората са различни и във всяка ситуация реагират по различен начин. Правя тази уговорка преди да споделя как се развиха нещата в моя случай. Първо сълзи и заплахи не помогнаха. После последва нещо от рода на съвета на Галя Кейсари. Това помогна безотказно :-). Любовницата изчезна и погледа беше вперен отново в мен. Обаче през целия този дълъг период/при мен продължи 5 години/, се промених. Преосмислих целия си живот и се ужасих от факта, че в съпруга си не виждах нито едно от качествата, които бих искала да притежава мъжа до мен. Единственото ценно нещо бе, че обича децата си и се грижи за тях. А това хич не е малко. Сега съм на крастопът. Не искам да лиша децата от бащиното присъствие у дома, но пък и всеки ден прибирайки се у дома се чувствам отвратително и все повече се дразня от този човек. Може би времето ще ми покаже накъде да вървя, но годините си минават, а нервите не се въстановяват. отговор Сигнализирай за неуместен коментар