Много хора все още вярват във вечната любов. Не е лошо да сме романтици. Но пък като че времето ни прави да сме малко по-практични и да не вярваме в чудеса.
Винаги, когато сме силно влюбени ни се иска да е завинаги. А понякога и се случва именно това.
Любопитно е, че и сред мъжете и сред жените, без значение от възрастта, има романтици и реалисти. Ето няколко различни, но все любопитни мнения.
Женската гледна точка:
В. В., 34 г.
“Нямам си на идея! А съществуват ли русалки и еднорози? На хората им трябват митове и легенди, за да продължат да се надяват на нещо, иначе биха се самоубивали масово. Вярата /в частност във вечната любов/ сама по себе си е именно това, защитен механизъм срещу смъртта. Явно има някакъв смисъл да се мотаем по земята възможно по-дълго, независимо в каква заблуда вярваме.”
И. К., 51 г.
“Макар да не съм вечния оптимист, нито наивното вярващо момиченце, мога със сигурност да кажа ДА! Е, аз не успях да я преживея, но имам познати няколко семейни двойки, които са на по 55–60 години, а все още твърдят, че не могат един без друг. Излизайки на разходка, или просто някъде заедно – вървят прегърнати, хванати за ръце като тинейджъри. Радвам се, като ги видя, възхищавам им се.”
К. Н., 23 г.
“Не, според мен любовта си отминава и остава само уважението и привързаността, отговорността и ангажиментът към другия. Вечната любов е по-скоро философско понятие, което натоварват с излишна психологическа стойност и сантименталност.”
И. Л., 24 г.
“Разбира се, но е много рядко срещана.”
Мъжката гледна точка:
П. Е., 41 г.
“Съществува, дори и неосъзната.”
Д. Г., 27 г.
“Разбира се, че съществува. Цял живот обичаш майка си и баща си. Цял живот обичаш детето си. Цял живот обичаш любимия си футболен отборhaha Цял живот обичаш и част от приятелите си. За любов в любовния смисъл на думата – едва ли.”
* * *