С моя съпруг и баща на двете ми деца се познаваме още от първи клас. Учим си в едно и също училище, но в различни паралелки и никакви искри не прескачат между нас. След осми клас и двамата се озоваваме в една и съща гимназия в обща паралелка. И то защо? Неговата майка и моя настояща свекърва си мести работното място. И то къде? при моята майка и настояща тъща на съпруга ми. Двете стават неразделни приятелки и ни събират отново да учим заедно. На това отгоре живеем и в един и същ район на областен град.
Със сегашния си вече от 16 години съпруг и тогавашен съученик се движим в обща ученическа компания, но и двамата си имаме други гаджета. Заедно карахме и шофьорските курсове, които навремето бяха организирани от междуучилищен център за отличните ученици. И ние влизаме в това число. Заедно почерпихме в началото на септември 1991 година – аз, за това, че отивам студентка в Пловдив, а той, за това, че заминава войник в Момчилград. E... заминахме.
Имах доброто намерение да му пиша писмо, но така и не се наканих да го осъществя. Един път случайно се видяхме през краткотрайна негова войнишка отпуска. На другия ден пък се видях с приятелката му и го издадох, че си е в града. Откъде да знам, че той вече скъсал с нея и си дошъл без да й се обади. Той разбра, че аз съм го изпортила години по-късно. След това се уволни, а аз бях вече трети курс студентка и все още бях гадже с ученическата си любов (друг наш съученик).
Настоящият ми съпруг реши да става полицай. И в един момент от подготовката се налага да държи психотест в Пловдив. Тестът се провежда в изтрезвителното, а то се намира до зоологическата градина в Пловдив. И кого да потърси за помощ? – мен, нали аз уча в този град. Свързва се по телефона и разговаря с баща ми. На думите, че ме търси, за да ме пита къде е зоологическата градина в Пловдив бъдещият тъст запитва бъдещия си тогава зет това да не е парола. И сякаш предусеща (между другото, баща и беше военнослужещ). тръгваме заедно за Пловдив и заедно търсим тази зоологическа градина. А тя да се окаже до гребната база, а аз живея в студентските общежития на “Марица”, които са близо до гребната база.
Предстои му да спи при мен и на сутринта да се яви на теста. Аз тайничко се моля и двете ми съквартирантки да са си в стаята, че да се наложи да спим на едно легло. Прибираме се вечерта и... стаята в общежитието пълна с народ. Едната ми съквартирантка си е довела приятеля от Монтана (тя е от този град), а другата е събрала приятели и играят карти.
Моят бъдещ съпруг тогава изпуши цяла кутия цигари за вечерта от срам. И спахме на едно легло. Аз се бях пакетирала с анцуг. Но от вълнение нито можах да спя, пък и ми стана горещо и се съблякох. Той си спеше без притеснение. И точно се завъртя към мен и часовникът звънна да ставаме.
През нощта беше валяло сняг. Аз бях с палто от сребърна лисица, а той ми даде качулката на якето си да не ме вали. Изпратих го до изтрезвителното и го целунах за късмет. Аз си мислех, че е просто така, а той съвсем се шашнал от моята дръзка постъпка. Отидох на лекции, но така и нищо не карахме, защото преподавателите бяха затруднени с пътуването. И по обед се срещнахме по главната на Пловдив. Той тръгнал към Пловдивски университет, а аз тръгнах просто с надеждата да го срещна (тогава все още нямаше мобилни телефони, че да се уговорим). Предложих му да остане до края на седмицата и да се приберем заедно в родния си град. Така и направихме.
Ходихме на дискотека и други места. Поговорихме си сериозно и сама предложих и си дадох срок, в който да кажа на бившия си вече приятел, че всичко между нас е приключило. И го направих. Сегашният ми съпруг тогава не ми вярваше. Но аз съм такава. Постигам всичко, което искам. И сега имам две прекрасни деца от мъжа, който тръгна да става полицай, а вместо това се ожени за мен.
* * *
Участва в конкурса Как се запознахме
Нещо различно, романтично и истинско
Имаме най-добрите мъже на света
На някого, когото още не съм срещнала
Историите на любовта винаги са интересни
Такива мъже вече са рядкост
Любовта е странно чувство – просто се обичаме
Има много сърца, но аз ти давам моето
Моята история за любовта на живота ми
И тогава аз го целунах...
Моля, добавете ме в списъка с абонати
Аз съм влюбен в теб, а ти ме пренебрегваш...