Моля, добавете ме в списъка с абонати

Ето как започна нашата приказка.
Казвам се Петя, а приятелят ми Величко. Аз съм от Казанлък и съм студентка редовно обучение във Варна, а той е от Пазарджик и работи. Всичко започна през 2006 година. Седях пред домашния си компютър замислена за това как вече съм на 19, а все още си нямам приятел. Изведнъж на монитора ми излезе познатото на всички съобщение “Моля добавете ме в списъка с абонати”. Не обърнах внимание, помислих, че отново е някой от обикновените досадници в скайп. Но получих съобщение“Здравей, как си? Искаш ли да си пишем”. На шега започнах да пиша. И така ден след ден, докато неусетно минаха 2 месеца в безкрайния чат.

Един ден той ми предложи да ми се обади по телефона да се чуем. Отначало се стреснах малко, но се съгласих. Вечерта се чухме и след това започнаха безкрайни срещи в чата и вечер по телефона. На другия ден му изпратих мейл с текст, че не искам нищо повече от приятелство, може би уплашена от непознатото. Той ми отговори да оставим нещата така, а то ако има да става нещо, то ще стане.

Годината мина и неусетно аз бях влюбена в човека отсреща, който дори не познавах. Решихме да се видим на живо, той беше така любезен да ми дойде на гости. За мое щастие, когато се срещнахме, срещу мен видях точно човека, когото очаквах. Пред мен стоеше той с букет рози в ръка. Подаде ми ги с усмивка. После започнаха часове разговори на живо този път. Времето сякаш беше спряло. След това нещата потръгнаха между нас и до днес сме заедно въпреки, че ни разделя голямо разстояние.

* * *

Участва в конкурса Как се запознахме
Нещо различно, романтично и истинско
Имаме най-добрите мъже на света
На някого, когото още не съм срещнала
Историите на любовта винаги са интересни
Такива мъже вече са рядкост
Любовта е странно чувство – просто се обичаме
Има много сърца, но аз ти давам моето
Моята история за любовта на живота ми
И тогава аз го целунах...
Тест за полицай води до женитба
Аз съм влюбен в теб, а ти ме пренебрегваш...